Димчо Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димчо Павлов
български скулптор и художник
Dimčo Pavlov.jpg
Роден
Починал
18 март 1996 г. (51 г.)
Националност Флаг на България България

Димчо Павлов, български скулптор и художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димчо Павлов е роден на 29 декември 1944, Пловдив, България. През младежките си години живее в Пловдив. Учи в Техникум по дървообработване, специалност дърворезба. След завършване на средното училище посещава курсове по рисуване в Националната художествена академия в София като подготовка за приемни изпити. През 1967 г. постъпва в Художествената академия в Любляна, специалност живопис и през 1971 се дипломира при проф. Максим Седей.

Словенски период[редактиране | редактиране на кода]

По време на следването си Павлов работи в Народния музей в Любляна като главен реставратор на дърво при подготовката на изложбата Столът през пет хилядолетия. След дипломирането със семейството си се заселва в Копер и продължава реставрационната дейност в Регионалния музей. От 1972 до 1976 г. преподава изобразително изкуство в основните училища покрай Копер. Получава помещение за ателие и започва да реализира своя художествен израз. Поставя началото с живопис и постепенно преминава към монументални релефни пластики от дърво, като главно изобразява длани. Изкуствоведът Aлександър Бассин ги определя като „скулпто-картини“. През този период Павлов представя творбите си на 14 изложби на скулптори, картини и графики в различни словенски градове и участвал на два симпозиума в Порторож и Върхника.

Български период[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 със семейството си се преселва в своя роден град Пловдив в България. Там работи като творец на свободна практика. Колегите му по професия отначало приемат с неразбиране начина на творчество на Павлов, който не е имал много общо с установения тогава в България социалистически реализъм. В неговата работа се е усещало влиянието на Люблянската художествена школа, заради което отначало са го определяли с прилагателното »словенски«. След десет години и след удостояването му с различни признания наименованието му се променя на »пловдивски« художник.

Изложбата на картини в Пловдив – Графична база, 1981 и изложбата на скулптори и рисунки в София (СБХ, 1988) той определя като преломни в своето творческо развитие.

Павлов е изключително работоспособен и плодовит автор с широк дух. Твори основно като скулптор, график и дизайнер на архитектурно пространство. Проектира вътрешното оформление на банки и многобройни работни пространства. Той оставя също нереализирани проекти за оформяне на рекреационни пространства и детски площадки.

При пътуванията си из Европа придобива знания, опит и с интерес изучава живота в другите страни, но винаги отново се връща в своя любим Пловдив.

Димчо Павлов умира на 18 март 1996 г. в Пловдив.

Изложби и симпозиуми[редактиране | редактиране на кода]

От 1975 до смъртта си е представил своите произведения на самостоятелни изложби в Словения, Югославия, Италия, Полша, Германия, Франция, Португалия и България.

От 1963 нататък: в Любляна, Порторож (Словения), Пловдив, София, Габрово (България), Муджа, Будузо (Италия), Лабин, Загреб, Риека (Хърватия), Барселона (Испания), Ница (Франция), Истанбул (Турция), Ополе (Полша), Виена (Австрия), Франкфурт (Германия), Ню Йорк (Америка) и други.

Павлов участва в 18 симпозиума на скулпторите в Австрия, Словения, Франция, Италия, Израел, България и Португалия, където неговите монументални каменни скулптури все още стоят.

Скулптури в градското пространство на Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Най-важните творби:

  • Възпоминателен знак-арка по повод 100-годишнината от Първото международно пловдивско изложение - панаир (1992), Цар Симеоновата градина в Пловдив, размер 3 x 2,20 м, камък и бронз;
  • Фонтан в двора на фабриката  на Тютюнева промишленост, ул. Кирил Христов, № 8, Пловдив, (1988 г.), размер 10 x 8 x 3 м, гранит;
  • Декоративна решетка, шадраван във фоайето на Областната администрация Пловдив, пл. Н.Мушанов 1, bul. "6-ti septemvri", 4002 Plovdiv,  (1985), фасада: 25 м2 и 8 м2, камък, фонтан, 1,5 x 1,5 м, бронз и камък.
  • Декоративна фасада на входа в Клиниката по детска хирургия в Пловдив, бул. Пещерско шосе 66,  Пловдив (1983 г.), размер 40 м2, бетон и декоративна решетка покрай стълбището в клиниката, размер 100 м2 бетон.
  • Стол на панаира, Пловдив, размер 2,5 x 2 м, камък.
  • Проекти за интериор на Райфайзен банк и други фирми в Пловдив.
  • Скулптура – трон – награда за ежегодни постижения в изкуството и журналистиката, 30 x 20 x 20 см, бронз, наградата се връчва от 1989 г. нататък.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 – златен медал за постижения в изкуството, София
  • 1981 – 1-ва награда за плаката „1300 години България“
  • 1986 – 2-ра награда за проект на паметник в Ленинград
  • 1989 – награда за постижения в областта на изкуството, Пловдив
  • 1991 – 1-ва награда за скулптура, Сардиния, Италия
  • 1996 – Носител на знак I степен за цялостно творчество, Пловдив, посмъртно

Членство[редактиране | редактиране на кода]