Йосиф Арабаджийски
| Йосиф Арабаджийски | |
|---|---|
| мирски свещеник | |
| Роден | |
| Починал |
Пловдив, Османска империя |
|
|
|
| Религия | Католическа църква |
Йосиф Арабаджийски е мирски свещеник, възпитаник на Римската конгрегация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йосиф Арабаджийски е на 28 януари 1808 г. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). На 13-годишна възраст заминава за Рим, където завършва обучението си. Ръкоположен е за свещеник през 1832 г. Той е един от първите българи възпитаници на Римската конгрегация.
Завръщайки се в България през 1832 г. той е назначен за енорист в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии. През 1838 г., е изпратен в енорията „Успение Богородично“ в Хамбарлии. След две години отново се завръща в Балтаджии. Тази енория управлява общо 28 години.[1] Има големи заслуги към книжовното развитие на Софийско-пловдивската епархия и създаване на новата енория „Свети Франциск Асизки“ в село Герена. Носел е свещенически дрехи само по време на служба.[2]
Почива в Пловдив на 30 януари 1862 г. Тленните му останки са пренесени и погребани в родното му село.