Андрея Тунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрея Тунов
апостолически викарий
Роден
1770 г.
Починал
1838 г. (68 г.)

Религия Римокатолическа църква

Андрея Тунов е български католически духовник, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрея Тунов е роден през 1770 г. в село Селджиково, Пловдивско. Братовчед е на Георги Тунов. На 14-годишна възраст е изпратен да учил в Рим, където завършва средно и висше образование. В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва така наречените Горни села - Даваджово, Хамбарлии, Дуванлии и Селджиково, след което е преместен да служи в село Калъчлии.[2]

На 29 юли 1817 година е назначен за апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1] Помощник му е Франческо Драганов, дошъл от Никополската епархия. Подава оставка през 1833 г. Написва няколко книги, сред които „Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария“.

Подава оставка в 1834 година.[1]

Умира от чума през 1838 година в село Калъчлии.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

свещеник Георги Тунов апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (29 юли 1817 – 1834) свещеник Иван Фортнер