Направо към съдържанието

Андрея Тунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрея Тунов
български духовник
Роден
1770 г.
Починал
1838 г. (68 г.)

РелигияКатолическа църква

Андрея Тунов е български католически духовник, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]

Андрея Тунов е роден през 1770 г. в село Селджиково, Пловдивско. Братовчед е на Георги Тунов. На 14-годишна възраст е изпратен да учил в Рим, където завършва средно и висше образование. В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва така наречените Горни села - Даваджово, Хамбарлии, Дуванлии и Селджиково, след което е преместен да служи в село Калъчлии.[2]

На 29 юли 1817 година е назначен за апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1] Помощник му е Франческо Драганов, дошъл от Никополската епархия. Написва няколко книги, сред които „Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария“.

Подава оставка през 1834 г.[1] След оттеглянето му се знае, че живее в село Калъчлии, което по това време е център на епархията и умира от чума през 1838 г.[2]

свещеник Георги Тунов апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат
(29 юли 1817 – 1834)
свещеник Иван Фортнер