Андрея Тунов
| Андрея Тунов | |
| български духовник | |
| Роден |
1770 г.
|
|---|---|
| Починал | 1838 г.
|
| Религия | Католическа църква |
Андрея Тунов е български католически духовник, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрея Тунов е роден през 1770 г. в село Селджиково, Пловдивско. Братовчед е на Георги Тунов. На 14-годишна възраст е изпратен да учил в Рим, където завършва средно и висше образование. В България се завръща през 1802 г. От начало обслужва така наречените Горни села - Даваджово, Хамбарлии, Дуванлии и Селджиково, след което е преместен да служи в село Калъчлии.[2]
На 29 юли 1817 година е назначен за апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1] Помощник му е Франческо Драганов, дошъл от Никополската епархия. Написва няколко книги, сред които „Богомилни молитви върху здрава кралица и по-главните празници на Дева Мария“.
Подава оставка през 1834 г.[1] След оттеглянето му се знае, че живее в село Калъчлии, което по това време е център на епархията и умира от чума през 1838 г.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Father Andreas Tuno † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
- ↑ а б Акълийски Л., СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ АРХИЕПИСКОПИ, ЕПИСКОПИ, АПОСТОЛИЧЕСКИ ВИКАРИИ 1601-2001
| свещеник Георги Тунов | → | апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (29 юли 1817 – 1834) |
→ | свещеник Иван Фортнер |
