Георги Тунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Тунов
апостолически викарий
Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква

Георги Тунов е български католически духовник, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Тунов е роден в село Селджиково, Пловдивско. Информацията за него е оскъдна. Назначен е за викарий на 15 декември 1802 година.[1] Преди това е бил свещеник в Горните села - Даваджово, Хамбарлии, Дуванлии и Селджиково.

В рапорт до Рим от 28 февруари 1802 г., той информира за разбойнически групи на кърджалии продължаващи да тормозят католическото население, за надигналата се вълна против свещеничеството от страна на гръцкия владика в Пловдив. Епископът и неговите свещеници били арестувани, но католиците от Пловдивския викариат се събрали пред конака и протестирали. Духовниците били освободени, но трябвало да се откупят. [2]

Георги Тунов умира през 1817 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

свещеник Петър Ковачев апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (15 декември 1802 – 1817) свещеник Андрея Тунов