Андреа Канова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андреа Канова
Andrea Canova
римокатолически епископ
Роден
1806 г.
Починал
10 август 1866 г. (60 г.)

Андреа Канова (на италиански: Andrea Canova) е римокатолически епископ, апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат със седалище в Пловдив от 1843 до 1866 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1806 г. в град Гаресио в Северна Италия, провинция Кунео, регион Пиемонт. През 1823 г. встъпва в ордена на капуцините. На 20 септември 1828 г. е ръкоположен за свещеник. През 1934 г. е избран за настоятел на манастира в град Бра.[1]

В 1840 година капуцините пристигат Пловдивско и умният, енергичен човек и с реформаторски дух Канова е изпратен като мисионер в българските земи. Пред 1841 г. отказва да благослови новата църква в село Балтаджии под предлог че тя е изградена от слама, плет и кал.

През септември 1842 година той започва строителството на масивни сгради за католическите църкви в Балтаджи и в Даваджово. На 15 юли 1843 г. е назначен за апостолически викарий на София и Пловдив. Успява да издейства султански ферман за построяване на църкви във всички католически села. В същото време издава доста консервативни разпоредби, насочени против пъстрата народна носия, разните накити в жените и младежта, народните игри и песни, седенки и весели обичаи.[2] През 1844 г. благославя новите църкви в селата Даваджово и Балтаджии. През 1845 г. построява приют за бедни в Пловдив.

За своите заслуги, в качеството си на викарии, Канова получава епископска титла на 26 март 1848 г., като епископ на Кроя (Албания) и апостолически викарии на София и Пловдив, със седалище Пловдив. След провъзгласяването му за епископ, което става в Цариград, Канова спечелва пред местните турски власти голяма почит и уважение. Той е почитан и уважаван с любов от местните жители. През 1851 г. престоява и декорира старата катедрала в Пловдив. След като тя изгаря до основи през 1856 г. финансира строежа на сегашния храм „Свети Лудвиг“. За издръжка на епархията е закупил в село Алханово чифлик в размер на 1260 дка.[1]

Канова присъства на първия годишен изпит на училището на Найден Геров заедно с турските и гръцките официални лица и публично изказва похвала за дейността на Геров в това първо пловдивско класно българско училище.

Той станал и основоположник на католическото просветно дело в епархията. Първоначално в Пловдив функционират две училища – едно за момчета и друго за момичета, но обучението не е систематично и то се води на павликянски диалект. През 1860 година издава в Цариград е отпечатана негова брошура на павликянско наречие, в която се обосновава първенството на католическата църква.[3] По инициатива на епископ Канова през 1863 г. в Пловдив се открива училище „Свети Андрей“, в което се приемат всички желаещи ученици, без оглед на вяра и националност. В училището е въведен и курс по френски език и учениците достигат до 150 души. През 1866 г. е открито и девическо училищеСвети Йосиф“ в подарения от Канова, капуцински манастир. Негови основателки са 4 монахини французойки от ордена на „Свети Йосиф“ – наричани „йосифинки“. Благодарение на щедрата финансова помощ на френското правителство, девическото училище се разраства и към него през 70-те години е открит и пансион.

Умира на 10 август 1866 г. в Пловдив. Погребан е в католическата катедрала на града.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.
  2. ((bg))КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО
  3. Canova, Andrea. Istoriceski povesti pokraj bolgarskoto obrascteni na Kristianskata Vera, 1860
архиепископ Петър Касев Софийско - Пловдивски епископ (1841 – 1866) епископ Франческо Рейнауди