Св. Андрей (начално училище в Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Андрей.

„Свети Андрей“
Primary Catholic School St. Andrey in Plovdiv.jpg
Училище „Свети Андрей“ през 1939-1940 г.
Информация
СедалищеПловдивБългария
Основаване1863
ОснователAвгустини на Успението
Закриване1948
Видпървоначално мъжко католическо училище
„Свети Андрей“ в Общомедия

Училище „Св. Андрей“ е първоначално мъжко католическо училище в Пловдив, основано през 1863 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Учебник по италиански език, 1862 г.
Учебник по катехизис, 1883 г.
Свидетелство издадено на Любен Балсамаджиев от Народно основно училище „Свети Андрей“ през 1925 г.

Организирано обучение на деца към Пловдивската католическа енория започва през януари 1854 по предложение на епископ Андреа Канова. То не е систематично. През 1862 г. преподавателят по латински език към енорията Андрей Пастори издава първия български учебник по италиански език.[1]

Първоначалното мъжко училище „Св. Андрей“ е основано на 31 юли 1863 г. от свещеници-успенциВикторин Галабер, Лопир и Бартелеми. Три години по-късно към тях се присъединява и Александър Шелие. През 1870 г. училището се поема от отец Александър Шилие и се откриват допълнителни курсове по френски език. От средата на учениците са първите чиновници в Източна Румелия.[2]

През Руско-турската война училището е преобразувано на болница за ранени българи от средногорските и родопски села. Отец Иван Пищийски е един от първите ученици в училище. През 1897 г. той е назначен за директор, длъжност която заема в продължение на петнадесет години. През 1907 г. Роберт Менини поверява училището на българските мирски свещеници при Пловдивската катедрала „Св. Лудвиг“. Директор на училището от 1912 г. е отец Георги Гиев. Министерството на просветата издава необходимите сертификати и признава свещениците за учители. След Балканските войни в училището са настанени 600 тракийски бежанци. На 31 юли 1923 г. училището е признато за народно училище, а отците-преподаватели – Георги Гиев, Франц Пъчев, Йосиф Гроздев и Антон Карагьозов за назначени и признати за народни учители с щатна категория и заплата.[3]

Учителите успяват да подговят и издадат учебници за I, II, III и IV отделение за първоначалните католически училища, одобрени от Министерството на просветата през 1928 г. Училището редовно се посещава от 150 деца, преобладаващата част, от който са католици. Сградата на училището не е пострадала от земетресението през 1928 г. През 1929 г. половината от сградата е съборена във връзка с въвеждането на новия регулационен план на Пловдив.[3]

През 1931 г. е построена нова сграда на училището едновременно с възстановяването на катедралата и митрополията. Композицията е проектирана от архитект Камен Петков. На освещаването на новата сграда присъства архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. От 1932 г. то се поема от цивилни учители – католици, държавни служители. Същата година се чества 25-годишнина на училището.[2] Ежегодно училището е издавало Католическото календарче "Свети Андрей" за простите и високосните години.[4]

По-късно в сградата на училището е настанен техникумът по озеленяване, а след това и СПТУ по електропромишленост „Малчика“. През 1990-те години сградата е върната на църквата и дадена под наем.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Многоликият Пловдив и чужденците в него
  2. а б Държавен архив Пловдив – 28, Номер на фонд: 1160К, Първоначално българо-католическо училище „Свети Андрей“ – Пловдив (1892-1933)
  3. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  4. Библиографически бюлетин за депозирани в библиотеката печатни издания, година XII (1908), Народна библиотека, София.