Св. Андрей (начално училище в Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Андрей.

„Свети Андрей“
BASA-3K-7-327-29-International Fair Plovdiv, 1892.jpg
Училище „Свети Андрей“ с катедралата и митрополията през 1892 г.
Информация
Седалище Пловдив, България
Основаване 1863
Основател Aвгустини на Успението
Закриване 1933
Вид първоначално мъжко католическо училище
„Свети Андрей“ в Общомедия

Училище „Св. Андрей“ е първоначално мъжко католическо училище в Пловдив, основано през 1863 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Учебник по италиански език, 1862 г.
Училището, кулата и катедралата след ремонта през 1932 г.
Комплексът към катедралата през 2016 г.
Свидетелство издадено на Любен Балсамаджиев от Народно основно училище „Свети Андрей“ през 1925 г.

Организирано обучение на деца към Пловдивската католическа енория започва през януари 1854 по предложение на епископ Андреа Канова. То не е систематично. През 1862 г. отец Андрей Пастори издава първия български учебник по италиански език.[1]

Първоначалното мъжко училище „Св. Аднрей“ е основано на 31 юли 1863 г. от свещеници-успенциВикторин Галабер, Лопир и Бартелеми. Три години по-късно към тях се присъединява и Александър Шелие. През 1870 г. училището се поема от отец Александър Шилие и се откриват допълнителни курсове по френски език. От средата на учениците са първите чиновници в Източна Румелия.[2]

През Руско-турската война училището е преобразувано на болница за ранени българи от средногорските и родопски села. Отец Иван Пищийски е един от първите ученици в училище. През 1897 г. той е назначен за директор, длъжност която заема в продължение на петнадесет години. През 1907 г. Роберт Менини поверява училището на българските мирски свещеници при Пловдивската катедрала „Св. Лудвиг“. Директор на училището от 1912 г. е отец Георги Гиев. Министерството на просветата издава необходимите сертификати и признава свещениците за учители. След Балканските войни в училището са настанени 600 тракийски бежанци. На 31 юли 1923 г. училището е признато за народно училище, а отците-преподаватели – Георги Гиев, Франц Пъчев, Йосиф Гроздев и Антон Карагьозов за назначени и признати за народни учители с щатна категория и заплата.[3]

Учителите успяват да подговят и издадат учебници за I, II, III и IV отделение за първоначалните католически училища, одобрени от Министерството на просветата през 1928 г. Училището редовно се посещава от 150 деца, преобладаващата част, от който са католици. Сградата на училището не е пострадала от земетресението през 1928 г. През 1929 г. половината от сградата е съборена във връзка с въвеждането на новия регулационен план на Пловдив.[3]

През 1931 г. е построена нова сграда на училището едновременно с възстановяването на катедралата и митрополията. Композицията е проектирана от архитект Камен Петков. На освещаването на новата сграда присъства архиепископ Анджело Джузепе Ронкали. От 1932 г. то се поема от цивилни учители – католици, държавни служители. Същата година се чества 25-годишнина на училището. По запазени материали, училището съществува до 1933 година.[2]

По-късно в сградата на училището е настанен техникумът по озеленяване, а след това и СПТУ по електропромишленост „Малчика“. През 1990-те години сградата е върната на църквата и дадена под наем.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Многоликият Пловдив и чужденците в него
  2. а б Държавен архив Пловдив – 28, Номер на фонд: 1160К, Първоначално българо-католическо училище „Свети Андрей“ – Пловдив (1892-1933)
  3. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.