Викторин Галабер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Викторин Галабер
Victorin Galabert
католически свещеник
Роден
Починал
7 февруари 1885 г. (54 г.)

Проф. д-р Викторин Галабер (на френски: Victorin Galabert) е католически свещеник, основател на мисията на отците-успенци в България и на католическото училище „Св. Андрей“ в Пловдив.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Викторин Галабер е роден на 6 ноември 1830 г. в Безие, Еро, Франция.Той учи медицина в Монпелие и през 1854 г. получава докторска степен по медицина с дисертация на тема „Историческо есе за едрата шарка“. На 29 юни 1855 се срещат с Емануел Д'Алзон в Ним и на следващата година заминава за Рим, където учи богословие и каноническо право. Полага вечна си обети на 30 юни 1856 г. в църквата „Св. Петър“ в Рим. Защитата докторска дисертация по църковно право и е ръкоположен за свещеник на 7 юни 1857.[1]

От 1858 г. до 1862 г. отец Галабер е професор по естествените науки в колежа в Ним. През 1862 г. Емануел Д'Алзон го изпраща в Цариград, за да основе източната мисия на конгрегенцията на Успението, която да подготви пътя за съединението на българите с католическата църква.

През януари 1864 г. отец Галабер, подпомогнат от епископ Андреа Канова, създава в Пловдив началното училище „Св. Андрей[2]. От 1865 той е богословски съветник на епископ Рафаил Попов. [1] Той изучава активно български език, а по-късно и турски. Участва във работата на Първия ватикански събор като преводач на епископите от източната католическа църква.

През 1876 г. Емануел Д'Алзон премества ръководството на източната мисия в Одрин. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 отец Викторин оказва медицинска помощ в Одрин за ранените от двете страни.

През 1885 г. при поредното си пребиваване във Франция, той умира в Ним на 7 февруари от инсулт.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((fr)) Victorin GALABERT – 1830 – 1885
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.