Александър Шилие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Шилие
Alexandre Chilier
католически свещеник
Роден
Починал
25 юли 1900 г. (56 г.)

Религия Римокатолическа църква

Александър Шилие (на френски: Alexandre Chilier) е католически свещеник, успенец, допринесъл за развитието на образованието в България във втората половина на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Шилие е роден на 10 октомври 1843 г. в град Ним, департамента Гар, Франция.[1] Започва да учи в колежа на успенците в град Виган и от 1864 г. до 1866 г. е послушник при отец Иполит Согре. След това учи теология в родния си град. Монсеньор Плантиер го ръкополага за свещеник на 15 юни 1867 г.

По свое желание той заминава като мисионер на конгрегацията на Успенците в Пловдив. От 1867 до 1884 г. той работи в училище „Свети Андрей“, основано от Викторин Галабер.[2] По време на Руско-турската война от 1877 – 1878, заедно със своите колеги оказват помощ за ранените, без разлика на националност или религия. След Освобождението е назначен за училищен инспектор в Пловдивско. [1]

През 1884 г. е основан колежът „Свети Августин“. Александър Шилие е неговият пръв директор.[2] През 1885 г. е назначен за директор на католическото училище в Одрин. След смъртта на Викторин Галабер, отец Франсоа Пикар назначава Шилие за ръководител на мисията на Успенците в Ориента.[1] През 1891 г. се връща в Пловдив и работи като преподавател във френския колеж и е негов директор за втори път до 1893 г. От 1897 г. до 1899 г. е директор на колежа „Свети Андрей“ във Варна.

Последната година от своя живот прекарва в Караагач предградие на Одрин, където умира на 25 юли 1900 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((fr)) Alexandre CHILIER – 1843 – 1900
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.