Мариано Пернигони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мариано Пернигони
италиански архитект
Роден
1857 г.
Починал
1938 г. (81 г.)
Националност Флаг на Италия Италия

Мариано Пернигони е италиански архитект с изключително голям принос за архитектурното изграждане на град Пловдив.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Архитект Пернигони е роден през 1857 г. във Флоренция, Италия. Той идва в България след Освобождението, по покана на Католическата църква най-вероятно за изграждане на католическите колежи.

Мариано Пернигони умира през 1938 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Следи от неговото творчество има на няколко места в България.[1]

В Пловдив
  • Той е проектант на гаровата сграда, Централна гара Пловдив (1908 – 1912). Сградата е в бароков стил украсена с урнаменти, колони и със сводове.
  • Камбанарията на Католическата катедрала „Св. Лудвиг” през 1898 г.
  • През 1914 г. близо до Сточна гара започва строителството на нова сграда на Мъжкия католически колеж „Св. Августин“, това е сградата, в която сега е ректоратът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Поради войната сградата е завършена през 1920 г.
  • Сградата на духовната семинария е реализирана по негов проект като строителството е възложено на Майстор Марко – известен като дясна ръка на архитекта. Сградата е в стил неокласицизъм, еклектика и имитация на европейски образци с привнесени романтични елементи.
  • Хотел Молле (по-късно Хотел Република)– емблематична сграда в центъра на Пловдив, построена през 1911 г. В продължение на 40 години хотел-ресторант „Молле“е най-представителният ресторант на Пловдив. В него през 1921 г. Вазов е приветстван за своя юбилей. В хотела е монтиран първият асансьор в града, първото самостоятелно парно отопление и първият генератор за осветление. Орнаментираните чугунени колони в заведението са отлети във Виена. Сградата наема албанецът Димитър Молле, който дава името на ресторанта и хотела.
  • Проектирал е и къщи на известни пловдивчани – например „Ъгловата къща“ в стил сецесион на пресечката на улиците „Аксентий Велешки“ и „Цанко Дустабанов“.


В София
  • Доходно здание на ул. Александър I Батенберг (по-късно Кредитна банка – сега Банка ДСК) – 1897 г.
Във Варна
  • Сградата на Френския колеж (сега Национално училище по изкуствата „Добри Христов“)
В Русе

Източници[редактиране | редактиране на кода]