Едуард Валпа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Валпа
италиански католически духовник
Роден: 29 февруари 1812 г.
Починал: 7 януари 1873 г. (60 г.)

Едуард Валпа е италиански католически духовник, философ, писател, преводач и български просветител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едуард е роден на 29 февруари 1812 г. в Торино, Италия. Пристига в Пловдив на 13 декември 1841 г. Четири години е бил свещеник в село Житница. От 2 декември 1845 г. е назначен за енорийски свещеник в Калъчлии, където ръководи енорията в продължение на 27 години. Той е бил познат на селяните като „отец Едоардо“.

Известен е като един от най-видните мисионери и не само като духовник, но и като философ и писател. Написва различни набожни книги, които са издадени от Пропагандата в Рим. Овладял български език, той направил преводи на няколко църковни и граждански драматични произведения, включително и толкова популярната в българското общество по това време „Многострадална Геновева“. Съставил е обширни италиано-български и българо италиански речници[1]. Написал е „Българска граматика на италиански”, „История на българския народ” (написана с латински букви, но на говорим български език, наричана „павликянска“), „Кратка история на Пловдивската католическа мисия”. Тези трудове остават неиздадени.

Почива на 7 януари 1873 г. на 61-годишна възраст в Калъчлии. Погребан е в църквата, като след срутването ѝ от земетресението тленните останки са преместени в селските гробища. През 1940 г. италианското правителство отпуска средства за построяването на паметник. Той е монтиран и благословен на 1 ноември 1940 г. в двора на църквата.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]