Сардинско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Земите на Сардинското кралство на картата на Италия

Сардинското кралство (на италиански: Regno di Sardegna), известно и като Кралство Пиемонт, Кралство Сардиния и Пиемонт, Кралство Пиемонт-Сардиния или Кралство Сардиния-Пиемонт, е историческа държава, съществувала на територията на днешна Северозападна Италия от 1720 до 1861 г. Сардинското кралство обединява земите на остров Сардиния, княжествата Пиемонт и Аоста, графство Ница и херцогствата Монферат, Савоя и Генуа, които се намират под властта на херцозите на Савоя. Кралството обхваща обща площ от 76 000 кв. км. с население 5 167 000 души (в 1857 г.), а столицата му е град Торино. През 1861 г. Сардинското кралство играе централна роля в процеса на обединение на италианските държави под егидата на кралете от династията Савоя. Земите на Сардинското кралство съставят днешните италиански области Сардиния, Пиемонт, Лигурия и част от провинция Павия, a областите Ница и Савоя са предадени на Франция.

Образуване[редактиране | edit source]

До началото на 18 в. Южна Италия (т.н. Неаполитанско кралство), островите Сардиния и Сицилия (т.н. Сицилианско кралство) се намират в персонална уния (т.н Арагонска корона) под егидата на Испанските Хабсбурги, и представляват неразделна част от владенията на Испанската корона. През 1701 г. умира испанският крал Карлос II, който е последен представител на Хабсбургската династия в Испания. След смъртта му, през 1704 г. започва т.н. Война за испанското наследство, в която правото над испанската корона си оспорват двамата племенници на последния испански Хабсбург - френският претендент Филип д'Анжу, внук на френския крал Луи XIV, и австрийският претендент Карл Австрийски, син на австрийския император Леополд I. Войната продължава повече от десетилетие, като в нея се намесват почти всички големи държави в Западна Европа. В тази война херцогът на Савоя и суверен на Пиемонт, Виктор-Амадей II, подкрепя австрийските претенции. С подписания през 1713 г. договор от Утрехт, испанските владения са поделени между херцогство Савоя и Австрия: Савоя получава Сицилианското кралство и част от Миланското херцогство, а Австрия анексира Сардиния, Испанска Нидерландия, Неаполитанското кралство и останалата част от Миланското херцогство.

Държавен герб на Сардинското кралство.

През 1718 г. в Лондон всички замесени в конфликта сили подписват договор, с който Савоя отстъпва на Австрия остров Сицилия, в замяна на което Виктор-Амадей II получава остров Сардиния. Договорът влиза в сила от 1720 г. Владенията на Виктор-Амадей II сформират т.н. Сардинско кралство, а той получава титлата крал на Сардиния. Най-важна в икономическо, политическо и демографско отношение част на кралството остава Пиемонт, чиято столица Торино, запазила ролята си на политически център на Сардинското кралство. По това време кралство Пиемонт-Сардиния обхваща остров Сардиния, Савоя, Ница и западната половина на днешен Пиемонт.

Наполеонови войни[редактиране | edit source]

През 1792 г. кралство Пиемонт се присъединява към Първата антифренска коалиция. През 1796 г. обаче френските войски навлизат в Сардинското кралство, без да срещнат почти никаква съпротива. Същата година в Париж е подписан договор, който е изключително неблагоприятен за кралството. На 6 декември 1798 г. войски на Бартелеми Жубер обсаждат Торино и принуждават крал Карл-Емануил IV да абдикира и да се оттегли на остров Сардиния, след което областното събрание на Пиемонт гласува провинцията да стане част от Франция. Властта на французите над Пиемонт е затвърдена окончателно след битката при Маренго (1800 г.), където разбиват австро-руските войски. До края на войните обаче остров Сардиния остава извън френските завоевания.

През 1814 г. Сардинското кралство е възстановено, а територията му се увеличава, като към него са присъединени земите на бившата република Генуа. Придобивките на кралството са потвърдени окончателно от Виенския конгрес. Като резултат от Наполеоновите войни на престола на Сардинското кралство се изреждат няколко реакционни крале: Виктор-Емануил I (1802-1821), Карл-Феликс (1821-1831) и Карл-Алберт (1831-1849). През 1830 г. започва и процесът на индустриализация на страната.

Пролетта на народите[редактиране | edit source]

През февруари 1848 г. "Пролетта на народите", обхванала почти цяла Западна Европа, достига и до Сардинското кралство. Движението за демократични права и патриотичното негодувание срещу австрийското присъствие в Италия вдигат италианците на бунт. В резултат, на 9 февруари 1848 г., сардинският крал Карл Алберт провъзгласява конституция и скоро след това, под натиска на патриотично настроените либерали, обявява война на Австрия и напада австрийските владения в Италия.

Дворецът Ступиниджи в Торино, официална резиденция на кралете на Сардиния.

През лятото на 1848 г., поради потушаването на революцията в съседните страни, под натиска на настъпващите австрийци и поради опасенията от засилване на републиканците, Карл Алберт напуска бойното поле и от Милано проси мир пред австрийския генерал Радецки. След като разбират за постъпката на краля, въстаналите граждани на Милано щурмуват двореца с искане за абдикация на Карл Алберт. Кралят и правителството успяват да избягат от града и на 9 август подписват позорно за Сардинското кралство примирие с Австрия. [1]

Рисорджименто[редактиране | edit source]

На 12 март 1849 г., когато изтича примирието с Австрия, Карл-Алберт, за да повдигне авторитета си, възобновява войната срещу Австрия. Армията на Пиемонт обаче претърпява пълно поражение и на 23 март 1849 г. компроментиралият се сардински крал абдикира в полза на сина си - Виктор Емануил II.

След назначаването на граф Камило Бенсо ди Кавур начело на министерския съвет на Кралство Пиемонт започва и подготовката за обединяването на Италия. През 1853-1856 г. кралството участва и в Кримската война срещу Русия.

На 23 април 1859 г., след няколко провокации от пиемонтска страна, Австрия обявява война на Сардинското кралство. Съгласно предварителни уговорки, това е достатъчен повод за Франция да се намеси в конфликта на страната на италианците. Наполеон II обаче не спазва обещанието си към Кавур французите да се бият до окончателното отвоюване на кралство Ломбардия-Венеция от австрийците. В желанието си да да приключи по-бързо войната, след френско-сардинските победи при Маджента и Солферино, Наполеон II сключва сепаративен мир с австрийците зад гърба на Кавур. Съгласно условията, Австрия се отказва единствено от Ломбардия. Виена обаче отказва да предаде каквито и да е територии на Сардинското кралство, поради което първоначално Ломбардия е анексирана от Франция, а Наполеон II от своя страна отстъпва областта на Сардинското кралство, за да постави в неудобна позиция победена Австрия.

Флаг на Сардинското кралство (1848) г.

На 5 март 1860 г. жителите на Тоскана, Модена и Романя гласуват на референдум да се присъединят към Сардинското кралство. Наполеон II, който се страхува от една силна Савойска държава на югозападната си граница, заявява, че ако Сардиния присъедини тези земи, като компенсация Франция ще трябва да получи от Пиемонт Ница и Савоя. След проведен референдум в тези две области на кралството 90% от жителите на Ница и Савоя се обявяват за присъединяване към Франция.

През 1860 г. от Сардиния Джузепе Гарибалди започва своя поход за обединението на Италия от името на Сардинското кралство. Гарибалди успява да се справи с Неаполитанското кралство и се насочва към Гета. Кавур е доволен от постигнатото до момента, а Гарибалди настоява походът да се отправи към Рим. Така Гарибалди се оказва твърде революционен за краля и министъра му.

На 17 март 1861 г. официално е прокламирано създаването на Кралство Италия, което поставя край на съществуването на Сардинското кралство като самостоятелна държава. Пиемонт обаче остава най-развитата част на новата страна, а Торино остава столица на Италия до 1865 г., когато столицата е преместена във Флоренция. Династията Савоя остава начело на Италия до 1946 г., когато монархията е отменена.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Пантев,А., Глушков, Х., Мишев, Р. История на новото време. 1995
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kingdom of Sardinia“ и страницата „Сардинское королевство“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.