Козма Гюлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Козма Гюлов
католически духовник
Роден
1884 г.
Починал
21 юни 1973 г. (89 г.)

Козма Гюлов, светско име Йосиф Гюлов, е католически духовник, капуцин, председател на Обществен комитет за построяване на болница в село Калъчлии. Основаването на организираното здравеопазване в днешния град Раковски е негово дело с даренията на селската калугерка Филомена Шопова.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Гюлов е роден през 1884 г. в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски). Баща му е първият кмет на селото след Освобождението. Заедно с брат си – Дамян Гюлов – учи в капуцинската семинария в Сан Стефано, Цариград. Там приема монашеско име Козма.[1] След това следва филология и богословие в Института на капуцините в Буджа, до Смирна (днес в пределите на град Измир в Турция) и завършва учението си във Венеция. На 31 януари 1910 година е ръкоположен за свещеник в град Падуа. През 1910 година се завръща в Сан Стефано и е назначен за подпрефект (заместник-ректор) на капуцинската семинария.

През 1912 г., завръщайки се в България, е изпратен за помощник – енорист първоначално в с. Калъчлии, а след това през 1916 в Давуджово. На 5 март 1918 г. е командирован в село Брегаре. След 8 месеца е назначен за енорист в с. Миромир.

От 20 ноември 1919 г. до 4 октомври 1927 г. е енорист в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в село Калъчлии. По време на управлението на енорията развива активна дейност. Първата му голяма заслуга е доставката на часовник, който и досега се намира на лицевата част на храма. През 1922 г. – 1923 г. с помощта на кмета Петър Власов построява мост („Патазов мост“) на шосето Брезово-Пловдив над река Сребра. Инициатор е и за построяването на моста до площада. [2]

През 1924 г. по инициатива на отец Козма Гюлов започва строежът на болницата в село Калъчлии (гр. Раковски) – първата болница в католическо село. Филомена (Мена) Шопова – калугерка в селото – дарява имението си на църквата, а тя отива в манастир да си доживее старините. Желанието ѝ е, имотът да бъде продаден и с парите да се построи болница в селото. Енорийският свещеник поема голямата и трудна задача. Продава имота, обаче парите не достигат и той тръгва да търси помощи околните селища. Отива в село Балтаджии – родното си село, но общинската управа заявява, че ще помогне, ако болницата бъде изградена между двете села в местността „Романски кладенец“. На другия ден, отец Козма отива в с. Брезово. И там общинската управа обещава помощ, но ако болницата бъде изградена между двете селища в местността „Карадере“. Тогава отецът решава, че тя ще се построи в местността „Броклийка“ до шосето за Пловдив, за да може при нужда болните да се транспортират по-бързо до града. На 24 август 1924 г. се полага първия камък на болницата.[3] Строителният техник – италианецът Марио Тоскани е технически ръководител на строежа. Населението участва със средства от продеден тютюн или с доброволен труд. На болницата е дадено името „Петър Парчевич“.[4]

След това е бил енорист в енориите „Свети Франциск от Асизи“ в село Белозем и „Успение Богородично“ в село Житница. Написва история на с. Житница и с. Белозем като последната е публикувана във вестник „Истина“ през 1928 г.

С мисъл за бъдещето, отец Козма Гюлов направил постъпки в началото на 40-те години с присъединяването на Южна Добруджа към България, предлага правителството да уреди землища за заселване на нови католически села там, поради прекомерното разрастване на католическите села около град Пловдив.

През 1943 г. е публикувана негова монография. От 1945 г. до 1948 г. е свещеник в Миромир.

Отец Козма умира на 21 юни 1973 г. Погребан е в гробищата на кв. Секирово в град Раковски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мисли върху страданието на Исуса Христа“, Гюлов, К., комитет „Добър печат“ при катол. църква Св. Йосиф, София, 1943
  • Отец Козма Гюлов. Религиозно-исторически бележки за село Белозем – в-к Истина, 23. V. 1928, 4.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]