Районна болница (Раковски)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
МБАЛ Раковски
Red Cross icon.svg
Map of Rakovski.png
42.2876° с. ш. 24.9546° и. д.
Местоположение в Раковски
Местоположение Раковски, България
Основана 1925 г.
Уебсайт mbal.rakovski.biz

Многопрофилната болница за активно лечение в Раковски е със статут на районна болница и обслужва община Раковски и община Брезово. Болницата е правоприемник на католическата болница „Петър Парчевич“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX в. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево в гр. Раковски) медицинска помощ са оказвали някои от католическите свещеници без специална медицинска подготовка. През 1905 г. в селото е назначен първият фелдшер Георги Мичев от пазарджишкото село Семчиново, следвал в Лозана[1].

През 1921 г. селската калугерка Филомена (Мена) Шопова дарява наследственото си имение на църквата и отива в манастир да си доживее старините. Желанието ѝ е имотът да бъде продаден и с парите да се построи болница в селото. Енорийският свещеник Козма Гюлов поема голямата и трудна задача. Осигурява законното прехвърляне на имота на църквата с изповядване на дарението през нотариус в Брезово. С разрешението на епископ Винкенти Пеев се създава фонд за събиране на средства и обществен комитет за построяване на болница. За председател на комитета е избран отец Гюлов.

Имотът е продаден, обаче парите не достигат и отец Гюлов тръгва да търси помощи от околните селища. Отива в родното си село Балтаджии, но общинската управа заявява, че ще помогне, ако болницата бъде изградена между двете села в местността Романски кладенец. На другия ден отец Козма отива в с. Брезово. И там общинската управа обещава помощ, но ако болницата бъде изградена между двете селища в местността Карадере. Тогава отецът решава, че тя да се построи в местността Броклийка до шосето за Пловдив, за да може при нужда болните да се транспортират по-бързо до града.

Сграда на болница „Петър Парчевич“ преди да бъда разрушена от Чирпанското земетресение през 1928 г.

На 24 август 1924 г. се полага първият камък на болницата[2]. Строителният техник италианецът Марио Тоскани е технически ръководител на строежа. Населението участва със средства от продаден тютюн или с доброволен труд. С помощи и доброволен труд се включва и населението от близките православни села. На болницата е дадено името „Петър Парчевич[3]

През 1925 г. едното от крилата на болницата с 12 стаи е завършено. Д-р Велков от Пловдив е първият лекар, който е донесъл собствени инструменти и апаратура[1]. През 1926 г. отец Гюлов прави нов призив за събиране на средства за довършване на болницата[1]. Във вестник „Истина“ e публикуван негов призив, в който се посочва разрешението за събиране на средства от пловдивския окръжен управител.

Болницата е разрушена от земетресението през 1928 г. Със средства, отпуснати от Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението през 1928 година (ДИПОЗЕ), е построена нова сграда с 40 стаи и през 1932 г. е възстановена дейността на болницата. Поради големия за времето си капацитет част от болницата е използвана за приют за недъгави деца (1935 – 1945)[1].

През 1947 г. е открит зъболекарски кабинет и родилно отделение. Заедно с другите католически болници – Клементинската болница в София и „Свети Йосиф“ в Пловдив – болницата „Петър Парчевич“ е национализирана. Това става със специален закон, който забранява на вероизповеданията да притежават болници и сиропиталища.

През 1957 г. е направена надстройка и през следващата година болницата е реорганизирана с ранг на Районна болница с 3 отделения – вътрешно, детско и хирургическо[3]. От 1960 до 1963 г. д-р Франц Митов e главен лекар на болницата. Той работи и в хирургическото отделение. През 1966 г. започва строеж на поликлиника.

През 1999 г. болницата е разделена на Общинска болница и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение (медицински център „Свети Елисавета“). На 18 юли 2000 г. болницата е регистрирана като ЕООД с общинско имущество. През 2001 г. сградата е основно ремонтирана[3].

През ноември 2018 г. е открито ново крило на болницата, което включва детското отделение от 4 болнични стаи и стая за игра, 4 приемни лекарски кабинети и административен блок. Изграждането на крилото започва с дарения, събрани от продажбата на българското издание на автобиографичната книга на германския политик Ханс-Герт Пьотеринг, За наше щастие обединени. Моят европейски път (издателство „Нест Прес“, София 2015, ISBN 9786199017241). За завършване на разширението българското правителство отпуска 150 хил. лв., а общината в града и търговското дружество на МБАЛ Раковски - по 200 хил. лв.[4]

В района на болницата се намира католическият параклис „Дева Мария – Здраве на болните“.

Известни лекари[редактиране | редактиране на кода]

Главни лекари[редактиране | редактиране на кода]

  • д-р Иван Томбашки (1999-)

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Болницата има следните отделения:

  • Детско отделение
  • Вътрешно отделение
  • Неврологично отделение
  • Интензивно отделение
  • Отделение по физиотерапия и рехабилитация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Димитров Б., „Миналото на град Раковски“, София, 1989 г.
  2. Любен АКЪЛИЙСКИ, L., Католишки истории – За свещенството
  3. а б в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8
  4. Цветанов участва в откриването на новото крило на болницата в Раковски