Ханс-Герт Пьотеринг
Ханс-Герт Пьотеринг Hans-Gert Pöttering | |
германски политик | |
4 февруари 2014 г. | |
Роден |
15 септември 1945 г.
|
---|---|
Националност | Германия |
Учил в | Бонски университет Колумбийски университет Женевски университет |
Политика | |
Партия | Християндемократически съюз |
Подпис | |
Ханс-Герт Пьотеринг в Общомедия |
Ханс-Герт Пьотеринг (на немски: Hans-Gert Pöttering, изписван и като Poettering), е германски политик от консервативния Християндемократически съюз, председател на Европейския парламент от януари 2007 до юни 2009 г.
Образование и научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 септември 1945 г. в Берзенбрюк, Долна Саксония. Завършва средното си образование през 1966 г. и служи 2 години в армията като запасен офицер. Следва право, политология и история в Бонския университет, Женевския университет и в женевския Висш институт за международни изследвания (1968 – 1973). Прави научни специализации в Колумбийския университет, Ню Йорк (1971). Взима докторска степен (1974) и втори държавен изпит по право (1976). Става научен асистент (1976 – 1979), назначен е за лектор в Университета в Оснабрюк (1989), където през 1995 става почетен професор.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]В Германия
[редактиране | редактиране на кода]Председател е на Съюза на младежите (младежка организация на ХДС) в окръг Оснабрюк (1974 – 1976) и председател на ХДС в Берзенбрюк (1974 – 1980). Избран е за говорител по европейска интеграция на Съюза на младежите в Долна Саксония (1976 – 1980).
Председател на Съюза на Европа (съдружник на Европейското движение) в Долна Саксония (1981 – 1991). Председател на организацията „Europa Union Deutschland“ (1997 – 1999.).
Председател на Християндемократическия съюз в окръг Оснабрюк (от 1990) и член на Председателството и на Комитета по федерално ръководство на Християндемократическия съюз (ХДС).
Като европейски политик
[редактиране | редактиране на кода]Член е на Европейския парламент от първите преки избори през 1979 г. (сред 14-те депутати в настоящия парламент, които са били и в първия). Председател на Подкомисията на Европейския парламент по сигурност и разоръжаване (1984 – 1994).
Заместник-председател на Групата на Европейската народна партия / Християндемократи в Европейския парламент (1994 – 1999). Председател на Работната група на ЕНП за Междуправителствената конференция от 1996 г. и на Парламентарната група на ЕНП (1994 – 1996), на която се основава позицията на ЕНП по Договора от Амстердам. Председател на Работната група на ЕНП за разширяването на Европейския съюз и на Парламентарната група на ЕНП (1996 – 1999).
Председател на Групата на ЕНП-ЕД в Европейския парламент от 1999 г. (председател на Групата на Европейската народна партия / Християндемократи и Европейски демократи (ЕНП-ЕД) в Европейския парламент (1999 – 2007). Заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП).
За наше щастие обединени
[редактиране | редактиране на кода]Автобиографичната му книга Wir sind zu unserem Glück vereint. Mein europäischer Weg е издадена на български език – За наше щастие обединени. Моят европейски път през 2015 г. Автор на предговора е българският министър-председател Бойко Борисов.[1] При представянето на книгата си през март 2015 г. в София Пьотеринг изразява желанието си събраните средства от нея да отидат за някоя католическа общност в България.[2] Със средства събрани от продажбата на книгата започва разширяване на районната болницата в град Раковски. Новото крило на болницата с детско отделение е открито през ноември 2018 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Adenauers Sicherheitspolitik 1955 – 1963. Ein Beitrag zum deutsch-amerikanischen Verhältnis. Droste Verlag, Düsseldorf 1975, ISBN 3-7700-0412-4
- Die Europäische Gemeinschaft nach den Beschlüssen von Maastricht: Vertiefung und Erweiterung, Europa Union Vlg., Bonn 1992, ISBN 3-7713-0424-5
- Europas Vereinigte Staaten: Annäherungen an Werte und Ziele. Edition Interfrom, Zürich 2000, ISBN 3-7201-5237-5, zusammen mit Ludger Kühnhardt
- Weltpartner Europäische Union. Edition Interfrom, Zürich 2001, ISBN 3-7201-5252-9, zusammen mit Ludger Kühnhardt
- Kontinent Europa. Kern, Übergänge, Grenzen. Edition Interfrom, Zürich 2002, ISBN 3-7201-5276-6, zusammen mit Ludger Kühnhardt
- Von der Vision zur Wirklichkeit. Auf dem Weg zur Einigung Europas. Bouvier, Bonn 2004, ISBN 978-3-416-03053-3
- Im Dienste Europas. Bouvier, Bonn 2009, ISBN 978-3-416-03251-3
- Wir sind zu unserem Glück vereint. Mein europäischer Weg. Böhlau, Köln 2014, ISBN 978-3-412-22262-8, преведена и издадена на български език – За наше щастие обединени. Моят европейски път[1]
- Mein Europa. Werte – Überzeugungen – Ziele. Verlag Herder, Freiburg 2015, ISBN 978-3-451-34837-2
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Книга все едно писана за България
- ↑ Цветанов откри новото крило на болницата в Раковски, архив на оригинала от 18 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181118205855/https://www.marica.bg/cvetanov-otkri-novoto-krilo-na-bolnicata-v-rakovski-Article-169588.html, посетен на 18 ноември 2018
|
- Германски политици
- Германски евродепутати
- Председатели на Европейския парламент
- Възпитаници на Бонския университет
- Висш институт за международни изследвания и изследвания на развитието
- Колумбийски университет
- Носители на орден „Мадарски конник“
- Носители на Ордена на Свети Григорий Велики
- Доктор хонорис кауза на Варминско-Мазурския университет
- Носители на ордена на Почетния легион
- Родени в Долна Саксония