Председател на Европейския парламент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Председателят на Европейския парламент е физическо лице, което съблюдава всички дейности на Европейския парламент и неговите съставни организации. Той или тя председателства над неговите пленарни заседания и ръководи събранията на Бюрото и Конференцията на председателите. Председателят представя Парламента във всички външни отношения, в частност международни отношения. Ролята на Председателя наподобява тази на говорителите в националните законодателни органи.

Бюрото е регулаторното тяло, отговорно за парламентарния бюджет и административните въпроси. Състои се от председателя, 14 вицепредседатели и 6 квестора, които са отговорни за административните въпроси, отнасящи се директно до Членовете на Европейския парламент. Всички членове на Бюрото се преизбират през 30 месеца, като избори се провеждат в началото и средата на всеки 5-годишен парламентарен период.

Конференцията на председателите се състои от председателя на ЕП и ръководителите на политическите групи. Тя е тялото, отговорно за политическата организация на парламента.

Председатели на пряко избрания парламент от 1979 до момента[редактиране | редактиране на кода]

Мандат Години Име Политическа група Държава
1-ви 1979–1982 Симон Вейл ЕЛДРП Франция
1982–1984 Пит Данкерт ПЕС Нидерландия
2-ри 1984–1987 Пиер Пфлимлен СФД/СЗР Франция
1987–1989 Чарлз Хенри Плъмб ЕНП Великобритания
3-ти 1989–1992 Енрике Барон Креспо ПЕС Испания
1992–1994 Егон Клепш ЕНП Германия
4-ти 1994–1997 Клаус Хенш ПЕС Германия
1997–1999 Хосе Мария Хил Роблес ЕНП Испания
5-ти 1999–2002 Никол Фонтен ЕНП Франция
2002–2004 Пат Кокс ЕЛДРП Ирландия
6-ти 2004–2007 Жозеп Борел ПЕС Испания
2007–2009 Ханс-Герт Пьотеринг ЕНП Германия
7-ми 2009–2012 Йежи Бузек ЕНП Полша
2012–... Мартин Шулц ПЕС Германия

Избор на председател[редактиране | редактиране на кода]

Председателят се избира с преобладаващо мнозинство. Ако не е избран на първи балотаж, нови кандидати могат да се присъединят на втория и третия балотаж, но четвъртият е ограничен до най-силните двама кандидати от третия. Обикновено има съгласие между две или три европейски партии да разделят председателството на равни части, и затова то най-често се разделя на два полумандата. Например при сегашния 6-ти мандат Европейската народна партия подкрепи Партията на европейските социалисти за първия мандат (2004 - 2007), като ПЕС съответно даде възможност на ЕНП да управлява в периода 2007-2009. 14-те вицепредседатели се избират по същото време.