Направо към съдържанието

Сан Стефано

Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Стефано.

Сан Стефано
Yeşilköy
— квартал —
В къщата на семейството на Симеоноглу е подписан Санстефанският мирен договор
В къщата на семейството на Симеоноглу е подписан Санстефанският мирен договор
Турция
40.959° с. ш. 28.8224° и. д.
Сан Стефано
Истанбул
40.959° с. ш. 28.8224° и. д.
Сан Стефано
Страна Турция
РегионМармара
Част отИстанбул
Площ13,3 km²[1]
Население24 843 души[2] (2007 г.)
Пощенски код34149
Телефонен код212
МПС код34
Сан Стефано в Общомедия

Сан Стефано (на латински: San Stefano; на гръцки: Άγιος Στέφανος, Агиос Стефанос, Айос Стефанос) след 1926 година Йешилкьой (на турски: Yeşilköy) е квартал в община Бакъркьой (Макри) в илче Казличешме на беледие Зейтин борун от вилает Истанбул, Турция. Непосредствено граничи със старото международно летище, разположен е при езерото Кючукчекмедже на брега на Мраморно море на около 10 km западно от историческия център на Истанбул. Допреди бързото разрастване на агломерацията през 70-те години на ХХ век селището е малко вилно и рибарско предградие с пристанище.[3]

Санстефанският фар

Името на селището – Агиос Стефанос на гръцки, латинизирано като Сан Стефано, произлиза от легендата, че във византийските времена корабът, превозващ мощите на Свети Стефан от Константинопол за Рим, бил принуден да се прислони тук заради бурята, мощите му били подслонени в църквата на рибарското селище докато морето се успокои. Така останало името на църквата и на селото. В предградието има три църкви посветени на Свети Стефан – православна, римокатолическа и арменска.

През 1203 година армията на Четвъртия кръстоносен поход акостира на брега на Сан Стефано, за да превземе година по-късно Константинопол.

По време на Кримската война, тук са разположени френските сили.

Християнският храм-костница на военни чинове паднали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г., разрушен в 1914 г. от младотурската власт, неговият увенчаващ кръст е спасен от българите и се пази в НИМ.

Сан Стефано е селището, където русите спират настъплението си и завършва Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), тук Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил) / 3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор, освободил българите от османско владичество и възстановил Българската държава.

Кръстът на разрушената руска църква в Сан Стефано, Истанбул. НИМ, София.

През 1912 г., по време на Балканската война, хиляди турски войници се разболяват от холера и са доведени в Сан Стефано. Около 3000 от тях умират и са погребани близо до гарата.

Разрушаването в 1914 г. от младотурската власт на православния храм-костница на военни чинове паднали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.

До началото на XX век селото е християнско – населено с арменци и гърци, След Арменския геноцид, осъществен от турците в края на XIX и началото на XX век, арменското население изчезва, а след Гръцко-турската война (1919 – 1922) и гърците са изселени в Гърция. През 1926 г. селището е прекръстено на Йешилкьой (Зелено село) според приетото в Турция законодателство, налагащо всеки населен пункт да е с турско име.

Сан Стефано е център на Деркоска епархия на Цариградската патриаршия.

На Сан Стефано е наречена улица в Центъра на София (Карта).

  1. İstanbul'un Mahalle Bazında Nüfus Yoğunluğu Haritası // Архивиран от оригинала на 25 септември 2024 г. Посетен на 24 септември 2024 г. (на турски)
  2. Adrese Dayalı Nüfus Kayıt Sistemi // Статистически институт на Турция. Посетен на 23 октомври 2023 г. (на турски)
  3. в-к Стандарт, Днес Сан Стефано е оазис в лудницата на Истанбул, Иван Филчев Архив на оригинала от 2018-01-24 в Wayback Machine..