Сан Стефано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сан Стефано
— квартал —

В къщата на семейството на Симеоноглу е подписан Санстефанският мирен договор Днес е на Yeşilköy İstanbul Cd. No:37, Yeşilköy Mahallesi 34149 Bakırköy / İstanbul
В къщата на семейството на Симеоноглу е подписан Санстефанският мирен договор Днес е на Yeşilköy İstanbul Cd. No:37, Yeşilköy Mahallesi

34149 Bakırköy / İstanbul
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Част от Истанбул
Сан Стефано в Общомедия
Фарът "Сан Стефано" днес

Сан Стефано ( лат. San Stefano. на гръцки: Άγιος Στέφανος, Агиос Стефанос, Айос Стефанос) след 1926 г. Йешилкьой (на турски: Yeşilköy), днес е квартал в община Бакър кьой (Макри, ист. Евдом) в илче Казличешме (Гъша чешма) на беледие Зейтин борун (Маслинов нос) от вилает Истанбул на мегаполиса. Непосредствено граничи с международното летищеу разположен е при ез. Малко чекмедже на брега на Мраморно море на около 10 км западно от историческия център на Цариград (Константинопол). Допреди бързото разрастване на агломерацията през 70-те години на ХХ век селищато е малко вилно и рибарско предградие с пристанище.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Християнския храм-костница на военни чинове паднали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., разрушен в 1914 г. от младотурската власт, неговия увенчаващ кръст е спасен от българите и се пази в НИМ.
Подписването в Сан Стефано от граф Инатиев на Санстефанският мирен договор освободил българите от турско робство
Разрушаването в 1914 г. от младотурската власт на православния храм-костница на военни чинове паднали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

Автентичното му име е на Свети Стефан. - латиноезично "Сан Стефано" и "Агиос Стефанос" на гръцки, произлиза от легендата, че във византийските времена кораба превозващ мощите на Светеца от Константинопол за Рим бил принуден да се прислони тук заради бурята, мощите му били подслонени в църквата на рибарското селище докато морето се успокои. Така станало името на църквата и на селото. След повече от хилядолетие съществуване като такова в 1926 г. след дехристиянизацията му е преименувано с настоящто турско име.

През 1203 г. латинската армия на Четвъртия кръстоносен поход акостира на тук брега на Сан Стефано, за да превземе година по-късно Константинопол.

По време на Кримската война, тук са разположени френските сили.

Сан Стефано е селището където русите спират настъплението си и завършва Руско-турската освободителна война (1877-1878),тук Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил) / 3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор освободил българите от Турско робство и възстановил Българската държава.

През 1912 г., по време на Балканската война, хиляди турски войници се разболяват от холера и са доведени в Сан Стефано. Около 3000 от тях умират и са погребани близо до гарата.

До началото на 20 век селото е християнско - населено с арменци и гърци, След Арменския генодид осъществен от турците в края на 19 и началото на 20 век арменското населиние изчезва, а след Гръцко-турската война (1919-1922) и гърците са изселени в Гърция. В 1926 г. прочистеното от християни селище е прекръстено на Йешилкьой (Зелено село) спорет приетото в Турция законодателство, налагащощо всеки населен пункт в Турция да е саво с турско име.

Сан Стефно е център на Деркоска епархия на Цариградската патриаршия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]