Павел Гайдаджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Гайдаджийски
римокатолически епископ
Роден
1734 г.
Починал
16 юли 1804 г. (70 г.)

Павел Гайдаджийски, наричан още Дуванлията, е български католически епископ, поет и книжовник с безупречен за времето си чист български език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Дуванлията е роден през 1734 г. Пловдив. Родителите му са дуванлийци от рода Гайдаджийски. На 12-годишна възраст на 4 март 1746 г. заминава да учи в Рим. Учил граматика в Урбановият колеж в Рим, реторика и философия в Илирийския колеж в Лорето, Италия и завършва богословие във висш римски институт. Един от първите българи, завършили висше образование и е един от най-образованите българи през ХVІІІ век.

На 3 януари 1757 г. е ръкоположен за свещеник и се завръща в България, където работи в католическите селища на Южна България. Обслужва Силджиково, Дуванлии, Хамбарлии, Даваджово и София. През 1773 г. с папска грамота е избран за апостолически наместник за Софийско-Пловдивската епархия. [1]

Има много творби, останали от него на български език с латински букви. Най-ценната от тях е книжката „Песни духовни“. През 1775 г. съставя сборник, в който са включени молитви, религиозни хърватски песни в български превод, както и стихотворения, написани на латиница от българи – католици и на български език. Превежда и създава много песни, които се употребяват в богослужението. Автор е на песента „Ново слънце“. За първи път в историята на българската поезия Павел Дуванлията оценява народната песен като извор на художествени ценности.

На 6 април 1777 г. е избран за Никополски епископ. Ръкополагането става в Цариград от монс. Бовастрели. Първоначално установява своето седалище в Белене, после в Русе, а поради преследването от турците и в Букурещ.[2]

Умира на 6 юли 1804 г. на 70 г. в Букурещ. Той е последният Никополски епископ францисканец. През лятото на 2019 г. на сградата на църквата „Прескръбна Божия Майка“ в село Дуванлии е поставена възпоменателна плоча, посветена на 225 годишнината от смърта на епископ Павел Гайдаджийски.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

епископ Георги Радовани Софийско - Пловдивски епископ (1773 – 1776) епископ Петър Ковачев
епископ Себастиано Цанела Никополски епископ (6 април 1777 – 6 юли 1804) епископ Франческо Мария Ферери