Петър Сарийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Сарийски.

Петър Сарийски
католически духовник
Роден
Починал

Д-р Петър Сарийски e католически свещенник, юрист, историк и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Сарийски е роден в с Калъчлии (днес квартал на гр. Раковски) на 27 октомври 1912 г. След завършване на основното си образование в родното си село, постъпва в семинарията на отците конвентуалци в Боюкдере в Цариград. След три години заминава за Италия да изучава (теология) в Латинския колеж в Асизи, Италия. Ръкоположен в базиликата на св. Франциск на 3 март 1935 г. След дипломирането си в Латеранския колеж с титлата „доктор“ по църковно и каноническо право става преподавател в семинарията на отците конвентуалци в Асизи[1].

През 1942 г. се връща в България, където развива публицистична дейност като главен редактор на вестника на католиците в страната „Истина“. Бил е и секретар на Софийско-пловдивския епископ Иван Романов. През 1950 г. комунистическите власти са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква във Велехрад. За тази мисия те предлагат Петър Сарийски да представи България. По това време той е член в Окръжния съвет на ОФ в Пловдив. Отец Симеон Коков - бъдещ епископ - обаче успява да го разубеди да не участва. [2]

През 1952 г. в процеса срещу католическите свещеници е арестуван и осъден на 20 години затвор[3]. Излиза от затвора през 1962 г. и е назначен за енорист в с. Ореш.Той е не само свещеник, но юрист и историк. В сферата на науката води сътрудничество с Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, като превежда от италиански и латински език документи и извори, свързани с българската история. Изследва историята на католицизма в България.

Завършва живота си като енорист в с. Ореш, Свищовско на 19 декември 1981 г. Погребан в гробището на кв. Генерал Николаево в град Раковски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))Официалният уебсайт на църква "Пресвето Сърце Исусово"
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. ПРИСЪДА № 895а, гр. София, 3 октомври 1952 год.