Симеон Коков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симеон Коков
български духовник
Роден
Починал
11 юли 1974 г. (77 г.)

Симеон Коков е български католически духовник, монах капуцин и епископ на Софийско - Пловдивския апостолически викариат. Неговото архиерейско служене подобно на неговия предшественик епископ Иван Романов е в труден период за католиците в България. Малкото останали свещеници след репресиите от 50-те г. са застаряващи. Църквата има нужда от нови, млади кадри. Официалните връзки с Ватикана са прекратени, останалите църковни сгради и църкви имат нужда от ремонт. Всичко, което е направено през този труден период е в резултат на усилията на енорийските свещеници по места, с активната помощ на местното население.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 г. в село Балтаджии (днес град Раковски). На 29 януари 1923 г. е ръкоположен за свещеник.Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт (Pontificio Istituto Orientale) през 1926 г.[2]

В началото на 1950 г. свещеник Симеон Коков е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски епископ Иван Романов. Поради тази теза той е наблюдаван пряко от оперативните работници на Държавна сигурност. През същата година властите са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква през юни 1950 г. във Велехрад. За тази мисия е подготвян свещеник Петър Сарийски, секретар на владиката. Симеон Коков обаче успява да го разубеди. Освен това той публично осъжда участието на отец Сарийски като член в Окръжния съвет на ОФ в Пловдив.

На 20 април 1958 г. е избран за Софийско - Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Батне.

Държавата се опитва да диктува избирането на следващия католически епископ на Софийско - Пловдивския апостолически викариат прилагайки подхода „разделяй-и-владей“ (devide et impera). Изострят се противоречията между преди това титулования администратор на епархията - Богдан Добранов и епископа на католиците по източния обред - Кирил Куртев. На 4 декември 1960 г., с разрешение на Комитета за изповеданията и в съответствие с по-старо разпореждане на Св. Престол, Кирил Куртев ръкополага Симеон Коков за епископ.

От началото на 60-те години дейността на Католическата църква в България преминава под знака на Втория ватикански събор. Още на 25 януари 1959 г. в базиликата "Св. Петър" в Рим папа Йоан ХХIII обявява, че предстои свикването на църковен събор. От 11 октомври до 14 декември 1962 г. се провежда първата сесия, в която вземат участие около 2500 делегати от цял свят. Покана получава и епископ Кирил Куртев като представител на Католическата църква в България, но поради смъртта на неговия помощник Йордан Карамитров за Рим заминава Симеон Коков. Покрай работата си на събора той се среща с папа Йоан ХХIII.[3]

Противоречията между Симеон Коков и Богдан Добранов, респективно между техните привърженици и симпатизанти сред клира и миряните на Софийско-Пловдивската епархия, задълго затормозяват нормалното развитие на църковно-религиозния живот.

През 60-те години по партийна и административна линия са предприети мерки за ограничаване дейността на свещениците и за изолирането им от населението. Чрез селските народни съвети енорийските свещеници са предупредени да не събират деца, да не бият камбани, да не издават кръщелни свидетелства, да разпуснат църковните хорове. През 1967 г. Окръжният народен съвет в Пловдив събира данни за активно практикуващите католици. Резултатите от изследването сочат, че 25 % от католическото население в Пловдивско посещава редовно църковните службите. Това кара местните власти да предприеме непопулярни мерки за ограничаване на вярата като съкращаване или преназначаване на друга работа, отклоняване на молби за посещаване на деца в детски заведения, издаване на недобри служебни характеристики и др.

Епископ Симеон Коков умира в Пловдив на 11 юли 1974 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ)
  2. Ватикана
  3. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
епископ Иван Романов Софийско - Пловдивски епископ (4 декември 1960 – 11 юли 1974) епископ Богдан Добранов