Българи в Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Румъния
Bulgarians in Romania.png
Общ брой

7 336 (Преброяване на населението през 2011 година)[1]

400 000 (Оценки на БНТ през 2016 година)[2]
Значителен
брой в

Преброяване на населението през 2011 година:

Стар Бешенов - 2 439
Език български, румънски
Религия християни (православни).
Сродни етно групи

Индо-европейци
  Славяни

    Южни славяни
Българи в Румъния (2002)

Българите в Румъния (на румънски: Bulgarii din România) живеят и в трите основни историко-географски области на страната, като произхода и историческата им съдба са доста различни. Те не са признати официално като малцинство в страната, с изключение на банатските българи. Според последното преброяване на населението броят им е едва 7 336 души (2011),[1] а според някой неофициални източници броят им достига 500 000 души.[3]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на българите според преброяванията на населението през годините, по окръзи:[4][5][6][7][8][9][1]

1930 1956 1966 1977 1992 2002 2011
Румъния 14 280 729 17 489 450 19 103 163 21 559 910 22 810 035 21 680 974 20 121 641
Общо 66 348 12 040 11 193 10 372 9 851 8 025 7 336
Алба 135 27 14 16 12 21 8
Арад 2 391 1 842 1 683 1 473 1 122 819 549
Арджеш 109 26 8 15 16 8 4
Бакъу 139 11 9 9 8 13 3
Бихор 212 96 85 69 43 31 29
Бистрица-Нъсъуд 39 5 5 2 - 4 -
Ботошани 120 10 6 5 1 2 *
Браила 364 81 65 38 32 27 12
Брашов 108 32 43 36 16 21 18
Бузъу 89 11 12 10 3 4 *
Букурещ
(вкл. окръг Илфов)
1 727 794 534 599 477 397 351
Вълча 71 11 5 8 6 4 4
Васлуй 247 6 8 3 5 1 *
Вранча 177 15 11 2 2 2 -
Галац 625 58 63 50 35 18 7
Гюргево 190 26 6 5 87 3 8
Горж 40 5 2 1 4 3 *
Дъмбовица 173 35 25 14 809 658 1 586
Долж 221 31 23 16 17 51 65
Кълъраш 210 66 40 33 55 18 11
Караш-Северин 231 73 108 95 83 52 27
Клуж 227 38 46 43 18 20 21
Кюстенджа 27 206 361 304 292 184 74 35
Ковасна 31 9 7 8 1 1 4
Марамуреш 38 4 3 8 10 2 4
Мехединци 137 27 31 8 13 4 6
Муреш 94 39 25 33 18 14 12
Нямц 132 28 17 6 5 5 *
Олт 263 16 12 7 14 4 5
Прахова 236 37 34 24 21 24 17
Сълаж 12 4 5 5 3 5 3
Сату Маре 86 16 13 8 5 5 4
Сибиу 147 40 29 28 10 10 4
Сучава 83 16 8 1 4 6 5
Телеорман 251 28 20 2 16 19 7
Тимиш 7 527 7 440 7 509 7 151 6 466 5 562 4 478
Тулча 21 865 388 220 123 127 61 23
Харгита 12 6 1 6 2 5 -
Хунедоара 83 78 131 86 75 35 21
Яломица 126 185 14 19 11 4 *
Яш 174 19 9 15 7 8 5

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Села[редактиране | редактиране на кода]

Села в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:

Село Окръг Брой българи
(оценки)
Брой българи
(Преброяване
на населението
през 2011 година)
Население
(Преброяване
на населението
през 2011 година)
[10]
Валя Драгулуй Гюргево 3 230
Извоареле[11] Телеорман 2 578
Корлътещ Олт 359
Плавичянка Олт 370
Спътърей Телеорман 1 084
Стар Бешенов Тимиш 3 648
Стоенещ Олт 2 638
Уден Телеорман 542

Квартали[редактиране | редактиране на кода]

Квартали в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:

Квартал Град Брой българи
(оценки)
Население
(оценки)
Матей воевод[12] Търговище

Банатски българи[редактиране | редактиране на кода]

Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от

българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.

Влашки българи[редактиране | редактиране на кода]

Български млекар в Букурещ (1880)

Българите във Влашко (Мунтения и Олтения), традиционно са наричани „сърби“ (sârbi). Всички „сърби“ в южната част на Румъния фактически са етнически българи[13]. Основната част от тях нямат възможност да ползват образование или богослужение на майчин език и по тази причина са подложени на силен процес на асимилация. Въпреки, че преброяванията сочат, че там живеят само няколко хиляди българи, реалният им брой може да достига към 100 000 души, но поради липса на национално самосъзнание те се самообявяват най-често за „румънци“.

Това са българи, наследници на бежанците от османското иго през 15-19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Хиляди се изселват във Влашко по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година, като голям брой се заселват по брега на Дунав, където руската администрация ги използва за охрана на границата. Много голям е броят на бежанците при оттеглянето на руските войски, като сред тях са повечето жители на опожарения от руснаците Свищов. Общият брой на българите, установили се във Влашко и Молдова по време на войната се оценява на над 80 хиляди души.[14]

Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава във Влашко – броят на преселилите се по време на самата война само в централните области на княжеството се оценява на 4 – 5 хиляди души.[15]

През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 5 – 10 хиляди от тях заминават за Влашко.[16]

През първата половина на 20 век към тях са се присъединили и българите, заселили се в страната по социални или икономически причини. Езиково асимилираните българи, загубили майчиния си език са около 1 милион.

Български села са: Бранещ (в близост до Букурещ)[17], Валя Драгулуй[18], Извоареле[19] и други.

Добруджански българи[редактиране | редактиране на кода]

Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Макар още от Средновековието да живеят българи в Областта голяма част от тях са изтребени от турците и голяма част от територията в началото на 19 век е обезбългарена, което се компенсира с нови вълни българи в Северна Добруджа от 1830 г. нататък са в по-голямата си част са потомци на преселници от Тракия по време на руско турските войни 1929-1830 и Кримската война, главно от Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Източна Тракия. Впрочем това са същите българи, които бягайки към Бесарабия, отказват да преминат река Дунав и остават в Северна Добруджа, а част от тях преминават реката и отиват в Бесарабия затова разлика между добруджански и бесарабски българи няма. Повечето от тях напускат Румъния през 1940 г. заради обмена на население между България и Румъния, наложен с Крайовската спогодба. Днес в областта живеят малък брой българи.

Източник:История на Българите, част Късно българско средновековие и възраждане, Издателство „Труд“ София 2004 г.

Трансилвански българи[редактиране | редактиране на кода]

Българи обитават Трансилвания още от времето на кан Крум. С течение на времето обаче са асимилирани, запазвайки името шкеи, както и някои български традиции и обичаи[20]. Секеите са унгаризирана етническа група от български произход[21], която в миналото е определяна като отделна народност. Възможно е секеите да са приели в българската среда и общности от авари и хуни оцелели в тези земи при включването им в 805 г. от хан Крум в Българската държава. След около 450 години окончателното е установяванена маджарската власт над цяла Трансилвания. Счита се, че в 14 век унгаризирането е приключило. Унгарското нашествие в Трансилвания и Панония заварва там и установило се от векове славянско население. По време на падането на България под османска власт и Австро-турските войни тук се преселват значителни маси българи бежанци от Османската империя, а в 18 и 19 век в идват и българите градинари. За потомци на българите в тези земи се приемат най-вече шкеите, банатските българи и карашовените.

Бесарабски българи[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1856-1878 г., между 1918 и 1940 и 1941-1944 г. Бесарабия е част от румънската държава. В областта живеят 194 662 българи, емигрирали в региона през първата половина на 19 век, които са идентични с живеещите в Северна и Южна Добруджа българи до 1940 г. Те се преселват в Добруджа и Бесарабия по едно и също време и от едно и също място – главно от Тракия, по-точно Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Одринска Тракия през 1829 -1830 г. и Кримската война. Днес територията на Бесарабия е разделена между Република Молдова и Украйна. Техен културен и духовен център е град Болград.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата организация на българите в Румъния е била създадена още в 1892 г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви[22] Българите в Румъния са обединени в няколко организации[23]:

  • Българска културна асоциация в Румъния
  • Съюз на българите в Банат в Румъния (СББ)
  • Българско павликянско дружество в Румъния, гр. Арад
  • Общност „Братство“ на българите в Румъния
  • Сдружение на българите в Румъния „Св. св. Кирил и Методий“

В периода 1990-1996 г., представител на българското малцинство в Камарата на депутатите на румънския парламент е председателят на СББР Карол Иванчов. На изборите през 1996 г. мястото е спечелено от представителя на „Братство“ Флорин Симион. През 2000 г. представител на българското малцинство в парламента е Петру Мирчов от СББ, а през 2004 г. – Николае Миркович [24] също от СББ.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 2011 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016.
  2. ((bg))  „Румъния – какво не знаем за северната ни съседка?“. // bnt.bg, 16 януари 2016. Посетен на 20 февруари 2016.
  3. ((bg))  „Румен Иванов, Българите извън България“. // www.protobulgarians.com. Посетен на 20 февруари 2016.
  4. ((en))  Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1930 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016.
  5. ((en))  Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1956 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016.
  6. ((en))  Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1966 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016.
  7. ((en))  Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1977 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016.
  8. ((en))  Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1992 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016.
  9. ((en))  Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 2002 г., по окръзи. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 февруари 2016.
  10. ((en))  Численост на населението по населените места и общини в Румъния, според преброяванията на населението през годините. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 февруари 2016.
  11. ((bg))  „Мост между България и Румъния - Извоареле“. // euro2001.net, 2002. Посетен на 21 февруари 2016.
  12. ((bg))  История на квартал Матей Воевод. // zaedno.ro. Посетен на 21 февруари 2016.
  13. Вестник „Адевърул“ за с. Сърби, Влашко
  14. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 57 – 58, 76 – 82.
  15. Дойнов 2005, с. 84 – 87, 92.
  16. Дойнов 2005, с. 110 – 111.
  17. [1]
  18. [2]
  19. [3]
  20. Йон Мушля, Шкеите от Чергъу и техния фолклор, Клуж, 1928 (Ion Muşlea, Şcheii de la Cergău şi folclorul lor, Cluj 1928)
  21. http://www.promacedonia.org/tb2/tb_4_1.htm
  22. Вестник Дума
  23. В сайта на АБЧ
  24. На сайта на румънския парламент

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]