Българи в Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Унгария
Nikolov Balázs.jpg
Етнически българи родени в Унгария.
Места и численост
Общ брой 6 272
(пребр. на населението през 2011 г.);[1]
100 000 (оценки)
Будапеща ~

Заселване от 1365-1396 г.,
1688-1741 г. в Банат
Говорими езици български, унгарски
Вероизповедания Християнство

Българите са етническа група в Унгария. Според преброяването на населението през 2011 година те са 6 272 души, или 0.06 % от населението на страната.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранното присъствие на българи в Унгария е още от преди заселването на Унгария през 9 век от днешните унгарци, предвождани от княз Арпад. По това време Унгария е гранична на България.

По-късно голяма вълна български заселници пристига в Унгария, след като унгарският крал Лайош през 1395 г. завзема за кратко град Видин, последните български царе Константин и Фружин бягат в Унгария.

Следващата преселническа вълна е след потушаването на Чипровското въстание през 1688 г., когато голяма група българи-католици се преселват в Унгария, в района на Банат. Те през 1744 г. получават привилегии от императрица Мария Тереза. През 1811 г. император Франц I дава същите привилегии на община Винга.

След разгрома на въстанието на Карпош през 1689 година и Австро-турската война от 1737-1739 година Унгария, главно по южната граница, се установяват и много православни българи. Някои от тях развиват мащабна търговска дейност и достигат високо обществено положение - Тодор Николич получава титлата „граф от Велес“, а братята Георги и Иван Калинович - „граф от Дойран“.[2]

Последната, и най-голямата, вълна на заселване е от края на 19 до средата на 20 век. Пристигат главно градинари, които се заселват в околностите на градовете Будапеща, Сегед и Мишколц.

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на българите според преброяванията на населението през годините, по области:[3][1]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 2 316 6 272 0.0227 0.0631
Бараня 86 204 0.0211 0.0527
Бач-Кишкун 49 231 0.0089 0.0443
Бекеш 46 103 0.0115 0.0286
Боршод-Абауй-Земплен 93 335 0.0124 0.0488
Будапеща 1 207 2 271 0.0678 0.1313
Ваш 11 96 0.0041 0.0374
Веспрем 25 138 0.0066 0.0392
Дьор-Мошон-Шопрон 25 256 0.0057 0.0571
Зала 23 77 0.0077 0.0272
Комаром-Естергом 58 162 0.0183 0.0531
Ноград 21 55 0.0095 0.0271
Пеща 322 1 052 0.0297 0.0864
Саболч-Сатмар-Берег 43 171 0.0073 0.0305
Толна 22 73 0.0088 0.0317
Фейер 39 157 0.0089 0.0368
Хайду-Бихар 83 341 0.0150 0.0623
Хевеш 17 108 0.0052 0.0349
Чонград 73 171 0.0168 0.0409
Шомод 38 99 0.0113 0.0312
Яс-Надкун-Солнок 35 172 0.0084 0.0444

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Тържество в залата на Дружество на българите в Унгария по време на месеца на българската култура през 2007 г.
Българска православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ през 2008 г. Отец Мамаков на служба в БПЦ „Св. св. Кирил и Методий“ през 2007 г.
Българска православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ през 2008 г.
Отец Мамаков на служба в БПЦ „Св. св. Кирил и Методий“ през 2007 г.
Входна врата към параклиса на БПЦ в град Печ през 2012 г.

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Унгария има 13 действащи организации на българите – 3 дружества, 2 печатни медии, 4 електронни медии, 2 учебни заведения и 2 църковни общини.[4]

Вид Адрес Седалище или
местонахождение
Година на
основаване
Година на
закриване
Уебсайт
или блог
Дружество на българите в Унгария[4] дружество ул. „Вагохид“ 62 Будапеща 1914 bolgaregyesulet.hu
Българско републиканско самоуправление[4] дружество Bajza u. 44 Будапеща 1995 bolgarok.hu
Български културен форум[4] дружество Cirmos Utca 1-3. B.Lh. 8.Em. 47.A Будапеща 1999 bolgarforum.hu
Хемус (Българо-унгарско списание за култура и обществен живот)[4] печатна медия Lónyay u. 41 Будапеща 1991
Български вести (списание)[4] печатна медия Lónyay u. 41 Будапеща
БолгарУеб (портал за българите в Унгария)[4] електронна медия bolgarok.hu
Българско предаване по радио MR4 (Унгария)[4] електронна медия
Кошут (радиопрограма на Унгарското радио за регионални и малцинствени предавания)[4] електронна медия Bródy Sándur u. 5-7 Будапеща radio.hu
Рондо (телевизионно предаване по телевизия Magyar Televízió)[4] електронна медия Szabadság tér 17 Будапеща
Българо–унгарско средно езиково училище „Христо Ботев“[4] учебно заведение Bajza u. 44 Будапеща 1918 2011
Българско училище за роден език[4] учебно заведение Bajza u. 44 Будапеща 2004
Българска двуезична малцинствена детска градина[4] учебно заведение Bajza u. 44 Будапеща 2008
Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ и параклис „Св. Трифон“[4] църковна община Vágóhid 15 Будапеща 1916
Българска православна църковна община „Св. Иван Рилски“[4] църковна община Печ 1933

Исторически събития[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Етнически състав на населението в Унгария през 2011 година, по области. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 април 2016.
  2. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 33-34.
  3. ((bg))  Етнически състав на населението в Унгария през 2001 година, по области. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 април 2016.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п ((bg))  Организации на българите в Унгария според Държавната агенция за българите в чужбина. // government.bg. Посетен на 10 май 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Унгария“         Портал „Унгария