Дружество на българите в Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дружество на българите в Унгария
Bkd.jpg
Тържество в залата на дружеството по време на месеца на българската култура през 2007 г.
Информация
Тип Българска културна неправителствена организация
Основатели Лазар Иванов (градинар, роден в Тетевен)[1]
Основана 27 юли 1914 г.;
преди 102 години
 (1914-07-27)[1]
Седалище гр. Будапеща, ул. „Вагохид“ 62[1]
Ръководител Димитър Танев[1]
Сайт www.bolgaregyesulet.hu

Дружеството на българите в Унгария (на унгарски: Magyarországi Bolgárok Egyesülete) е българска културна неправителствена организация в Унгария. Председател на дружеството е Димитър Танев. Дружеството развива активна културна дейност. Организират се събрания, чествания на забележителни дати и годишнини, тържества, вечеринки, екскурзии и др. Дружеството организира посрещането на всяка Нова година, празника на градинаря – Трифон Зарезан, най-важните дати от историята на българския народ: 3 март, 24 май, 2 юниДеня на Ботев и др.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Дружеството е основано от градинаря Лазар Иванов, родом от Тетевен. По негова инициатива на 27 юли 1914 г. организационен комитет от 17 души единодушно възприема идеята за основаване на дружество с цел свикване на 2 август (Илинден) на общо събрание. За 6 дни се събират 170 души, които даряват сумата от 4345 златни крони.[1]

На 2 август 1914 г. на общото учредително събрание са присъствували 64 души. Бил е избран и първият управителен съвет на чело с Лазар Иванов.[1]

Димитър Димитров е отстъпил собственото си жилище от три стаи на ул. „Лоняи“ 11 (Будапеща, 9 район), което било обзаведено за дружествен клуб.[1]

Започва се издаване на периодично списание „Унгаро-български преглед“ на български и унгарски език. От списанието обаче излиза само един брой, тъй като редакторът му Стефан Гьоков бил мобилизиран и заминал за България.[1]

През 1922 г. се открива читалището „Иван Вазов“ с фонд от 200 книги. През 1923 г. е открито училище и параклис в гр. Мишколц. През 1932 г. от доброволните дарения на колонията се построява българският православен храм „Кирил и Методий“ в Будапеща.[1]

Веднага след войната дружеството се заема да възстанови българското училище и църква, които са били разрушени.[1]

През 1953 г. дружеството постъпва към събиране на доброволни дарения за построяването на българския културен дом в Будапеща. В това дело участва цялата българска колония – 445 семейтва, които даряват за тази цел сумата от 2 725 000 форинта. Културният дом е открит през есента на 1957 г.[1]

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Ръководен състав на дружеството:[1]

Управителен съвет Председател Димитър Танев
Заместник–председатели д-р Данчо Мусев, Иван Караилиев, Николай Велков
Управителен директор Владимир Калицов
Членове Драгета Белошинова, Симеон Варга, Кънчо Гърдев, Емил Иванов, Цвятко Йоргов, Илия Караилиев, Димитър Кушев, Никола Кушев, Димитър Куцаров, Стефан Попов, Красимира Тихова, Моника Тютюнкова, Галин Тютюнков, Габриела Хаджикостова, Иван Удварев и Милка Христова
Контролна комисия Председател Йордан Тютюнков
Членове Веселин Владов, Янош Вълчев, Петър Мичев, Елисавета Нацкина

Награди[редактиране | редактиране на кода]

За разностранната си и родолюбива дейност ДБУ е удостоявано с редица награди.[3]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Унгария“         Портал „Унгария