Българи в Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Бразилия
Места и численост
Общ брой 1 750 - 65 000
Сао Пауло ~
Рио де Жанейро ~

Говорими езици португалски, български
Вероизповедания Предимно християнство

Българите в Бразилия са от 1 750 (по официални данни)[1] до между 10 000 и 65 000 души[2][3][4], като значителен брой живеят в Сао Пауло[5]. В Рио де Жанейро има български квартал на име "Проденти"[6].

История[редактиране | редактиране на кода]

Масовото прииждане на българи в Аржентина и Бразилия започва през 1922 година. Тогава тези страни излизат с програма, че територията им отговаря на доста повече население от това, което имат. Тя се реализира с помощта на основаното през 1917 година Общество на народите. От параходите се изсипват хиляди българи в латиноамериканските пристанища - Рио де Жанейро, Буенос Айрес и Монтевидео. Хора без пари и без имоти, който чакат да видят мечтаната земя. Оказват се и без необходимите емигрантски документи, тъй като параходната агенция на Велко Баев им е вземала по 12 песо за тях, но в Аржентина и Бразилия нашите емигранти разбират, че са без документи, а те в действителност стрували 800 песо.

Първите българи, заселели се в Бразилия, са потомци на бесарабски българи, тръгнали на гурбет след преминаването на областта от Русия към Румъния. През 1926 година се заселват първите 200 семейства в щатите Сао Паулу и Мату Гросу ду Сул. Малко по-късно се заселват още 200 семейства. Фактът, че идват от Румъния, където използват латиницата, не налага да променят на -of или -ef окончанията на фамилиите си. В румънските им паспорти те били изписани с -ov и -ev. Така запазват привичните за българския език окончания на имената си. Втората вълна българи са потомци на бегълци от комунистическия терор в България след 9 септември 1944 година[7].

През тридесетте години на 20 век български градинари се озовават в Бразилия, те идват в страната без никакъв капитал, само с торбички български семена, предвидливо взети от България, защото не знаят какво ги очаква там, но са подготвени за градинарство. При климатичните условия в Бразилия те се установяват на юг - Сао Пауло, Сантус, Порту Алегри и Санта Катерина. Там мнозина работят на групи от по 5-10 човека. Обикновено градините им били от два до пет декара и произвеждали всички български зеленчуци, като най-много били доматите. Вместо да укрепят и уголемят градините си, позамогналите се нашенци бързали да купят земя и да станат самостоятелни. Събирали съдружници и наемни работници от новопристигнали българи и започвали работа на нова градина. Така те стават жертва не на други, а на японците. Техният посланик също прави реклама на Бразилия като страна, която предоставя на всекиго земя, стига да я обработва и да произвежда от нея. На всичко отгоре той настоява пред правителството на неговите сънародници с пристигането освен земя, да им се дадат изселнически премии, с които да осигурят производството си. Пазарът в Белу Оризонти поглъщал от 60 до 100 сандъка домати на ден. Само 5-6 български градинари били способни да произведат това количество. Когато обаче дошли японците, те всеки ден произвеждали по 70 сандъка и цените паднали десетократно. Така станало и с другите зеленчуци, които произвеждали нашенци. Като прибавим, че японците били извънредно пестеливи и ядяли предимно ориз, то е ясно как са разорили нашенските градинари. Мнозина от тях се върнали в България[8].

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Български организации са: Културна асоциация на българите в Бразилия - Сао Пауло (от 1984), Курс по български език към Културна асоциация на българите в Бразилия (от 2009).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източник[редактиране | редактиране на кода]