Христо Лагадинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Лагадинов
български революционер
Роден
1920 г. (99 г.)

Образование Софийски университет

Христо Лагадинов е български революционер, близък до идеите на Вътрешната македонска революционна организация на Иван Михайлов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Лагадинов е роден в Мехомия, днес Разлог. Произхожда от бедно семейство. През 1936 година, заедно с Петър Полежанов, Георги Елчинов, Борис Джолев, Илия Дангулов и Кръстьо Рашев създават тайна младежка формация - Младежка македонска организация „Македонски орли“. На празника на Македония Свети дух, хвърлят няколко бомби в местността Голак, а Лагадинов окачва в града знаме с надпис „Македония в окови. 1893-1903-1936“. Участниците в акцията по-късно са заловени и съдени, но след като е установено, че нямат пряка връзка със забранената от военните ВМРО, групата е освободена.[1]

След гимназията следва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Същевременно пише стихове и композира.[2] По-късно завършва Школа за запасни офицери, където получава чин подпоручик от Българската армия.[3] На 16 юни 1941 г. по време на Втората световна война, Лагадинов заминава за Егейска Македония, където по-късно е определен да оглави част от доброволческия корпус на Охрана.[4] Там става помощник на Иван Мотикаров. След изтеглянето на Българските войски от Македония в края на 1944 година, той също напуска региона.

През 1946 година в България е арестуван и инквизиран от новата отечественофронтовска власт, но успява да избяга в Гърция.[5] Осъществяват контакти с американското Централно разузнавателно управление, с оглед на диверсионна дейност срещу комунистическата власт в България. Осъден е задочно на 15 години затвор.[6] Според таен доклад на Костадин Кюлюмов през 1947 година Христо Лагадинов развива горянска дейност в Пиринска Македония заедно с Герасим Тодоров.[7]

По-късно, заедно с другарите си, е арестуван от гръцките власти, поради интриги от страна на Геметовски емигранти.[8] Въдворен е за 5 години при тежки условия на остров Макронисос, заради участието му в Охрана, обвинен, че е работил за присъединяване на Егейска Македония към България. През 1951 г. е в лагера Лаврион, където контактува с Георги Младенов.[9]. От този период свидетелства за издевателства на гърци над български деца, част от които са удавени в морето.[10].

Успява да избяга от Гърция и заминава за Бразилия. Към 1952 година е постоянен сътрудник на вестник „Македонска трибуна“, пише марш на МПО, за първи път изпълнен при МПО „Победа“ - Торонто[11].

Той е от групата в МПО, заедно с Петър Ацев, Тодор Чукалев, Христо Низамов, Христо Анастасов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов[12].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.349-350.
  2. Кърпачев, Методи. Из моите спомени от Македония - 1944 година, Македонски преглед, година ХVІІ, бр. 1, София, 1994, стр. 163.
  3. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  4. Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр.265, 267
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 384.
  6. Огойски, Петко. Записки за българските страдания: 1944-1989 г., Издателска къща „Феномен“, 1995, стр. 332.
  7. Ангелов, Веселин. Отличен българин с името Герасим, София, 2008, стр. 56
  8. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, Том 4 от Политическо пътешествие срещу ветрове на ХХ век, Спас Райкин, Издател Pensoft Publishers, 2001, ISBN 9546421456, стр. 471-472.
  9. Nicholas, Vic. IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943-1944., взето от www.makedonskatribuna.com/ на 26.06.2011 г.
  10. в. „Македонска трибуна“, бр. 3157, 4.11.1993 г.
  11. Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр.29-30
  12. Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр.22
     Портал „Македония“         Портал „Македония