Българи в Косово
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Българи в Косово | |
|---|---|
| Общ брой |
Оценки: 15 000 – 150 000 |
| Подгорие, Призрен, Раховец | ~ |
| Говорими езици | български, нашински, сръбски, албански |
| Вероизповедания |
предимно ислям, една част православие |
Карта на която се виждат районите в Косово (в ляво), където са разпространени призренско-тимошките говори на българския език.
Българите в Косово са етническа група, която представлява значителна част от населението на страната. Съставена е от няколко субетнически групи – горани, жупци, торлаци. По официални оценки българите в районите на Гора и Жупа са 15 000 души.[1] Според оценки на българите, в които се твърди че са асимилирани към различни етноси (вкл. македонци, сърби и албанци), техния общ брой е между 125 000 – 150 000 души.[2][3]
Етническо землище[редактиране | редактиране на кода]
Хора със български произход представляват значителна част от населението на общините Краковища (Драгаш), Щръбце и Призрен. Компактна българска общност има в община Ораховац. В община Краковища (Драгаш) има 19 села, предимно горани.[4]
Организации[редактиране | редактиране на кода]
В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Косово има 3 организации на българите – 2 дружества и 1 младежка организация.[5]
Дружества
- Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“ със седалище в село Долно Любине. Създадено е през 2004 г. Развива културна дейност и се стреми да възражда и съхранява българската идентичност.[5]
- Обединени българи в Косово e неправителствена организация със седалище в село Горни Кръстец.[5] На 30 май 2018 г. около 500 българи от организацията внасят подписка за признаването на българската национална общност в Косово.[6] Документът е официално представен на местните власти с искането да се вземе решение дали българската общност да бъде добавена сред останалите официално признати общности в страната. С което официалният статут би дал права като право на медии, на обучение на собствен език, политическо представителство в парламента, включително в съответните държавни органи.[7]
Младежки организации
- Културно-просветно-образователно дружество „Български младежки съюз Гора“ със седалище в град Призрен. Създадено е на 15 декември 2005 г., преименува се на 27 март 2006 г. за да се изтъкне българската си принадлежност.[5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Села населени предимно с горани в Косово и Албания.
Вижте още[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((bg)) „Българите в Сърбия и Косово искат държавата да се сети за тях“. // frognews.bg, 30 март 2008. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ ((bg)) Българите в Косово. // bulgarnation.com. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ ((bg)) „Книга за забравените българи в Косово и Албания“. // borbabg.com, 18 ноември 2009. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ ((bg)) „Българското население в Косово – справка на Държавната агенция за българите в чужбина“. // Информационна агенция „Фокус“, 19 февруари 2008. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ а б в г ((bg)) Организации на българите в Косово според Държавната агенция за българите в чужбина. // government.bg. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ ((bg)) „Петиция за признаване на българската национална общност в Косово е предадена на Събрание на Косово“. // obgk.org, 25 май 2018. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ ((bg)) „Българите в Косово поискаха официалното им признаване за малцинство“. // dnevnik.bg, 30 май 2018. Посетен на 29 юли 2018.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Българите в Косово“, тема в предаването „Прокудени от бащин край“ по телевизия СКАТ. Гост е д–р Антон Панчев – политолог (6 февруари 2018 г.) в YouTube
| ||||||||||||||
.svg)
Портал „
Портал „
