Матей воевод (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Матей воевод (на румънски: Matei Voievod) е квартал на град Търговище (Румъния), където етническите българи са мнозинство от населението.[1]

Той е известен като квартал на сърбите. Така наричали всички български бежанци през Средновековието в южната част на днешна Румъния, за да се избегне експулсиране на граждани, тъй като българските земи по това време са били под османското владичество.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1851 година общо 57 български семейства напускат село Бълени, окръг Дъмбовица и се установяват около град Търговище.[1]

До 9 декември 1854 година постоянно заселелите се българи, заедно с местните жители правят основно възстановяване на църквата „Св. Нифон“, призната още от тогава като Църквата на Сърбите и създават гробище, чрез даряването на земи, известно като гробище на сърбите.[1]

През 1890 година свещеникът Николае Григоре Арама създава сръбско селското смесено училище № 3 с градска програма, която през 1915 г. се премества на ново място, благодарение на дарение от индустриалеца Джоузеф Самуили, където днес е Общо училище № 3 Смаранда Георгиу.[1]

През 1906 година с участие на 163 души в град Търговище се създава Народна банка „Градина“, която действа до национализацията през 1948 година.[1]

Чрез „Административният закон“ през 1936 година, по член 257, крайградският квартал е превърнат в самостоятелна Община Матей Воевод до 1952 г., с кметство, училище, църква и собствено гробище.[1]

През годините когато квартала е имал собствена администрация, се установява че липсват държавни институции, които да допринасят за по-добър живот (набор на културни домове, диспансер, детска градина, детски ясли и др.). В следващите години, българската общност от Търговище под чадъра на Селскостопанската организация Търговище и без подкрепата на управляващите органи, успява да изгради диспансер № 4 през 1960 г., голямата зала на културния дом през 1962 г., Детската градина № 7 през 1971 г., малка зала на културния дом през 1975 г., Детските ясли (днес седалището на общинската полиция) през 1979 година.[1]

След промените от 1989 година настъпват промени. Липсата на институциите и на възможността за изразяване довеждат до силен процес на денационализация и асимилация на българите.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 година асоциация „Заедно“ оценява броят на българите в квартала на над 3000 души.[2]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и История на квартал Матей Воевод // zaedno.ro. Архивиран от оригинала на 2023-01-08. Посетен на 19 февруари 2016.
  2. а б в „Представители на българската общност от румънското Търговище гостуваха в областната администрация“ // targovishtebg.com, 2 ноември 2012. Посетен на 19 февруари 2016.[неработеща препратка]
  3. „Бъдеще „2008“ и ансамбъл „Ритъм“ при българите в Румъния“ // rodinabg.net, 4 април 2013. Посетен на 19 февруари 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]