Секеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Секеи
Szekelyek big.jpg
Известни Секеи
Общ брой над 1 000 000[1]
Значителен
брой в
Флаг на Румъния Румъния: 730 000
Флаг на Унгария Унгария: 185 000
Език унгарски
Религия християни (предимно католици, също така калвинисти и унитарианци)
Mures Harghita and Covasna ethnic map(1992) BG.png
Окръзи в Румъния със значително секейско население
Секеи в Общомедия

Секеите, също секели или секули, (на унгарски: Székelyek; на румънски: Secuii) са народ, причисляващ се към унгарската етническа група.

Населява основно източната част на Трансилвания, Румъния – главно окръзите Харгита (85 %), Ковасна (74 %) и Муреш. Голям брой секеи живеят в Унгария и Сърбия. Общата им численост е над 1 000 000 души.

Етноним[редактиране | редактиране на кода]

Други варианти на етнонима са секели, секлери, секули.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Хронистът от 13 век Шимон от Кеза (Kézai Simon) също казва, че секеите са народ, наследник на хуните, които са живели в планините, преди да дойдат самите маджари, а Геза Фехер сочи, че са имали свое „предмаджарско“ – секейско, руническо писмо“, където наред със “старотюркските енисейски знаци се намират и няколко глаголически и „кирилски“ букви“. Според Й. Тури секеите са най-старите сред сегашните жители на Трансилвания и не са преселени от маджарските крале, а сами са завладели сегашното си отечество, живеели в маджарското поле, обединили се с там нахлулите маджари и научили езика им.

Друга теория от 20 век е, че секеите са си просто погранично унгарско население, които – както някои други племена, са разселени, за да пазят границите. След задълбочени проучвания е установено, че езикът на секеите не се различава по нищо от езика на останалото унгарско население, което предвид на планинските им изолирани обитания в миналото противоречи на теорията за отделен етнос.

Унгарският учен Геза Фехер смята, че секеите са „прабългарско племе“. Това е мнението на проф. Петър Мутафчиев, поддържано в неговия труд „История на българския народ“. Други теории за произхода им са българско-есегелската, аварската, тюркската и пр. Някои учени проследяват потеклото на секеите, установяват тяхно присъствие в Карпатите още преди 5 век, което ги прави може би част или близки до Аварския хаганат, но това не ги прави авари.

Други изследвания твърдят, че секеите са говорили унгарски език. Дори се твърди, че в секейския език няма толкова заемки от тюркско-български, колкото в днешния унгарски език, а топинимите в секейските територии също доказват техния унгарски език. Дори ако секеите са били тюркско племе, те са изгубили родния си език твърде рано.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Секейската земя е част от Аварския хаганат през средновековието. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области Хайду-Бихар и Бихор.

Още от средновековието секеите играят важна роля в унгарската армия. Етногенезисът им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. секейската земя има значителна, но променлива автономия, първо като част от Кралство Унгария, после като част от Княжество Трансилвания. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на Съюза на трите нации те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки католици, напълно подчиняват под своя власт румънското православно мнозинство, което през 18 – 20 век се противопоставя на процеса на маджаризация.

Секеите са трансилвански племена и името им на унгарски значи „граничари“. Организирани в графство с доминантно унгарско благородничество и предимно саксонско население. Най-рано секеите като държавно обединение с управленчески апарат са споменати писмено през 1235 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]