Секеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Секеи
Szekelyek big.jpg
Общ брой над 1 000 000[1]
Значителен брой в Флаг на Румъния Румъния: 730 000
Флаг на Унгария Унгария: 185 000
Език унгарски
Религия християни (предимно католици, също така калвинисти и унитарианци)
Mures Harghita and Covasna ethnic map(1992) BG.png
Окръзи в Румъния със значително секейско население
Секеи в Общомедия

Секеите, също секели или секули, (на унгарски: Székelyek; на румънски: Secuii; на немски: Szekler; на латински: Siculi) са подгрупа[2] на унгарския народ, живееща предимно в Секейския край в Румъния. Значително население, произхождащо от секеите от Буковина, живее в областите Толна и Бараня в Унгария и в някои области на Войводина, Сърбия.

През Средновековието секеите, заедно с трансилванските саксонци, играят ключова роля в защитата на Кралство Унгария срещу османците[3] в позицията им като пазачи на източната граница. С Трианонския договор от 1920 г. Трансилвания (включително Секейска земя) става част от Румъния, а секелското население става цел на усилията за румънизация.[4] През 1952 г., по време на Социалистическа република Румъния, бившата провинция Муреш, Румъния (с най-висока концетрация на секеи) е законно определена като Унгарска автономна област. Заменена е през 1960 г. от Мурешко-унгарската автономна област, която от своя страна е разделена през 1968 г. на три неавтономни окръзи – Харгита, Ковасна и Муреш.[5]

Днешната Секейска земя приблизително съответства на румънските окръзи Харгита, Ковасна и централен и източен Муреш. Въз основа на официалното преброяване на населението през 2011 г. 1227 623[6] етнически унгарци живеят в Румъния, предимно в региона на Трансилвания, което прави 19,6% от населението на този регион.

Етноним[редактиране | редактиране на кода]

Други варианти на етнонима са секели, секлери, секули.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Хронистът от 13 век Шимон от Кеза (Kézai Simon) също казва, че секеите са народ, наследник на хуните, които са живели в планините, преди да дойдат самите маджари, а Геза Фехер сочи, че са имали свое „предмаджарско“ – секейско, руническо писмо, където наред със старотюркските енисейски знаци се намират и няколко глаголически и „кирилски“ букви. Според Й. Тури секеите са най-старите сред сегашните жители на Трансилвания и не са преселени от маджарските крале, а сами са завладели сегашното си отечество, живеели в маджарското поле, обединили се с там нахлулите маджари и научили езика им.

Друга теория от 20 век е, че секеите са си просто погранично унгарско население, които – както някои други племена, са разселени, за да пазят границите. След задълбочени проучвания е установено, че езикът на секеите не се различава по нищо от езика на останалото унгарско население, което предвид на планинските им изолирани обитания в миналото противоречи на теорията за отделен етнос.

Унгарският учен Геза Фехер смята, че секеите са „прабългарско племе“. Това е мнението на проф. Петър Мутафчиев, поддържано в неговия труд „История на българския народ“. Други теории за произхода им са българско-есегелската, аварската, тюркската и пр. Някои учени проследяват потеклото на секеите, установяват тяхно присъствие в Карпатите още преди 5 век, което ги прави може би част или близки до Аварския хаганат, но това не ги прави авари.

Други изследвания твърдят, че секеите са говорили унгарски език. Дори се твърди, че в секейския език няма толкова заемки от тюркско-български, колкото в днешния унгарски език, а топинимите в секейските територии също доказват техния унгарски език. Дори ако секеите са били тюркско племе, те са изгубили родния си език твърде рано.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Секейската земя е част от Аварския хаганат през средновековието. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области Хайду-Бихар и Бихор.

Още от средновековието секеите играят важна роля в унгарската армия. Етногенезисът им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. секейската земя има значителна, но променлива автономия, първо като част от Кралство Унгария, после като част от Княжество Трансилвания. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на Съюза на трите нации те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки католици, напълно подчиняват под своя власт румънското православно мнозинство, което през 18 – 20 век се противопоставя на процеса на маджаризация.

Секеите са трансилвански племена и името им на унгарски значи „граничари“. Организирани в графство с доминантно унгарско благородничество и предимно саксонско население. Най-рано секеите като държавно обединение с управленчески апарат са споменати писмено през 1235 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. books.google.bg
  2. Ramet, Sabrina P. (1992). Protestantism and politics in eastern Europe and Russia: the communist and postcommunist eras. 3. Duke University Press. p. 160. ISBN 9780822312413. ...the Szekler community, now regarded as a subgroup of the Hungarian people.
  3. Piotr Eberhardt (January 2003). Ethnic Groups and Population Changes in Twentieth-century Central-Eastern Europe. M. E. Sharpe, Armonk, NY and London, England, 2003. ISBN 978-0-7656-0665-5.
  4. Ramet, Sabrina P. (1997). „The Hungarians of Transylvania“. Whose Democracy?: Nationalism, Religion, and the Doctrine of Collective Rights in Post-1989 Eastern Europe. Rowman & Littlefield. pp. 67 – 69. ISBN 978-0-8476-8324-6.
  5. "Szekler people". Encyclopædia Britannica.
  6. Преброяване на румънското население за 2011 (на румънски) – recensamant 2002 --> rezultate --> 4. POPULATIA DUPA ETNIE