Секеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Секели
Szekelyek big.jpgОт горния ляв ъгъл:
 • Чаба • Георге Дожа • Келемен Микеш • Фаркаш Бояй • Александър Кьорьоши Чома • Янош Бояй • Имре Мико • Арон Габор • Ласло Берзенчей • Балаж Орбан • Шамуел Телеки • Елек Бенедек • Арон Мартон • Арон Тамаши • Пал Петер Домокош • Гийла Ласло • Шандор Канияди • Ласло Болони
Общ брой над 1 000 000
Значителен
брой в

Флаг на Румъния Румъния: 730 000
Флаг на Унгария Унгария: 185 000

Други страни: 100 000
Език унгарски
Религия християни (предимно католици, също така калвинисти и унитарианци)
Сродни етно групи древни българи
Секели в Общомедия
Окръзи в Румъния със значително секейско население

Секеите, също секели или секу(л)и (на унгарски: Székelyek, на румънски: Secuii), са народ, причисляващ се към унгарската етническа група.

Населява основно източната част на Трансилвания, Румъния - главно окръзите Харгита (85 %), Ковасна (74 %) и Муреш. Голям брой секеи живеят в Унгария и Сърбия. Общата им численост е над 1 000 000 души.

Етноним[редактиране | редактиране на кода]

Други варианти на етнонима са секели, секлери, секули.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на секеите е много оспорван. Основна и най-поддържана теза е, че са прамаджари, "защитници на предната граница", и са от тюркски призход. Самите те смятат, че са потомци на хуните, претендират да са наследници на Атила (Procopius - "De bello Gothico") и че са изиграли основна роля за формирането на Унгария.

Хронистът от 13-ти век Шимон от Кеза (Kézai Simon) също казва, че секеите са народ, наследник на хуните, които са живели в планините, преди да дойдат самите маджари, а Геза Фехер сочи, че са имали свое “предмаджарско” – секейско, руническо писмо”, където наред със “старотюркските енисейски знаци се намират и няколко глаголически и “кирилски” букви”. Според Й. Тури секеите са най-старите сред сегашните жители на Трансилвания и не са преселени от маджарските крале, а сами са завладели сегашното си отечество, живеели в маджарското поле, обединили се с там нахлулите маджари и научили езика им.

Друга теория от 20-ти век е, че секеите са си просто погранично унгарско население, които - както някои други племена, са разселени, за да пазят границите. След задълбочени проучвания е установено, че езикът на секеите не се различава по нищо от езика на останалото унгарско население, което предвид на планинските им изолирани обитания в миналото противоречи на теорията за отделен етнос.

Унгарският учен Геза Фехер смята, че секеите са "прабългарско племе". Това е мнението на проф. Петър Мутафчиев, поддържано в неговия труд "История на българския народ". Други теории за произхода им са българско-есегелската, аварската, тюркската и пр. Някои учени проследяват потеклото на секеите, установяват тяхно присъствие в Карпатите още преди 5-ти век, което ги прави може би част или близки до Аварския хаганат, но това не ги прави авари.

Други изследвания твърдят, че секеите са говорили унгарски език. Дори се твърди, че в секейския език няма толкова заемки от тюркско-български, колкото в днешния унгарски език, а топинимите в секейските територии също доказват техния унгарски език. Дори ако секеите са били тюркско племе, те са изгубили родния си език твърде рано.

История[редактиране | редактиране на кода]

Секеите са били трансилвански племена(седмоградски) и името им на унгарски значи " Граничари" който са организирани в Графство(Latin: Comes Siculorum) с доминантно унгарско благородничество и предимно саксонско население . През 1210 година са поведени от Граф Суибу срещу българите, който застанал начело на Печенеги, Секели, Румънци и Саксонци. Най-рано Секелите като държавно обединение с управленчески апарат са споменати писмено през 1235г.

Секеите в миналото са смятани за отделна народност, а днес спадат към етническата група унгарци. Някои унгарски изследователи считат, че секеите произлизат от аварите или от хуните. Когато унгарците се заселват в Панонската низина в края на 9 век, секеите вече са обитавали тези територии.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]