Секейска земя
Шаблон:Исторически региони в Трансилвания
_BG.png)
Секейската земя, също Секейския край, (руни: 
; на унгарски: Székelyföld; на румънски: Ținutul Secuiesc) е форма на местна административна самоорганизация на секеите в Румъния и по-точно в Трансилвания.
Датира от 5 септември 2009 г. и обхваща по-голяма част от територията на окръзите Ковасна, Харгита и Муреш, в които по-голяма част от населението са секеи [1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Територията на Секей е част от Аварския хаганат през средновековието. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области Хайду-Бихар и Бихор.
Още от средновековието секеите са известни като смели воини, играещи важна роля в унгарската армия. Етногенезисът им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. Секейската земя се радва на значителна, но променлива автономия, първо като част от Кралство Унгария, после като част от Княжество Трансилвания. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на Съюза на трите нации те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки католици, напълно подчиняват под своя власт румънското православно мнозинство, което през 18 – 20 век се противопоставя на процеса на маджаризация.
На 9 януари 1919 г. е направен опит в Одорхею Секуйеск за създаване на Секейска република, който се оказва неуспешен.[2] След Трианонския договор от 1920 г. Трансилвания преминава от Унгария в състава на Румъния. От 1920-те години нататък ареалът на секеите и чангошите е напълно обграден от територията на разселване на румънския народ, който оказва мощен асимилативен натиск. През Втората световна война Вторият виенски арбитраж с участието на Германия и Италия връща северната част на Трансилвания на Унгария през 1940 г., но след войната тези решения не са признати юридически и довоенните граници на Румъния са възстановени.
След 1930 г. румънските власти започват румънизация на унгарското население в Секейската земя.[3] По това време започва променянето на имената на места и улици на румънски такива.[4] В периода 1952 – 1968 г. в състава на социалистическа Румъния съществува Унгарска автономна област. При Чаушеску, който провежда репресивна политика по отношение на националните малцинства, автономната област е премахната в хода на административна реформа.
Население
[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването от 2011 г., 609 033 унгарци (56,8%) живеят в окръзите Ковасна, Харгита и Муреш (от 1 071 890 души общо). В Муреш румънците са мнозинство (52,6%), докато в другите два окръга унгарците са мнозинство (71,6% в Ковасна и 82,9% в Харгита).[5] Преброяването от 2011 г., съпоставено с данните от преброяването от 2002 г., показва, че румънците в Секейската земя намаляват (основно поради миграция).[6]
Търгу Муреш е дом на най-голямата унгарска общност в Румъния (57 532 души към 2011 г.), но самият град е с румънско мнозинство (66 943 от 127 849 души).[7]
-
Етническа карта на Харгита, Ковасна и Муреш от 1992 г., показваща райони с унгарско мнозинство. -
Етническа карта на Харгита, Ковасна и Муреш от 2002 г., показваща райони с унгарско мнозинство. -
Етническа карта на Харгита, Ковасна и Муреш от 2011 г., показваща райони с унгарско мнозинство.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Демсоюз венгров Румынии создал административный совет Секейского края – ИА REGNUM
- ↑ BÉLA KÖPECZI, HISTORY OF TRANSYLVANIA, Volume III. From 1830 to 1919, Atlantic Research and Publications, Inc., 2001 – 2002, с. 784
- ↑ Sándor Bíró, The Nationalities Problem in Transylvania, 1867 – 1940: A Social History of the Romanian Minority Under Hungarian Rule, 1867 – 1918 and of the Hungarian Minority Under Romanian Rule, 1918 – 1940, Social Science Monographs, 1992, с. 486.
- ↑ Michael Mandelbaum, The New European Diasporas: National Minorities and Conflict in Eastern Europe, Council on Foreign Relations Press, 2000, с. 33
- ↑ Tab8. Populația stabilă după etnie – județe, municipii, orașe, comune. Rezultatele recensământului din 2011
- ↑ Horváth István, Tonk Márton, Minority politics within the Europe of regions, Editura ISPMN, 2014, с. 205
- ↑ COMUNICAT DE PRESĂ 24 august 2012 privind rezultatele preliminare ale Recensământului Populaţiei şi al Locuinţelor – 2011 în judeţul Mureş (PDF) // National Institute of Statistics (Romania), 24 август 2012. с. 14. Архивиран от оригинала на 2015-04-16. Посетен на 4 април 2015. (на румънски)
|
