Секейска земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Знамето на Секейската земя.
Окръзи в Румъния със значително секейско население.

Секейската земя, също Секейския край, (руни: Szekelyfold rovasiras.png; на унгарски: Székelyföld; на румънски: Ținutul Secuiesc) е форма на местна административна самоорганизация на секеите в Румъния и по-точно в Трансилвания.

Датира от 5 септември 2009 г. и обхваща по-голяма част от територията на окръзите Ковасна, Харгита и Муреш) в които по-голяма част от населението са секеи [1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Секей е част от Аварския хаганат през средновековието. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области Хайду-Бихар и Бихор.

Още от средновековието секеите са известни като смели воини, играещи важна роля в унгарската армия. Етногенезисът им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. Секейската земя се радва на значителна, но променлива автономия, първо като част от Кралство Унгария, после като част от Княжество Трансилвания. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на Съюза на трите нации те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки католици, напълно подчиняват под своя власт румънското православно мнозинство, което през 18 – 20 век се противопоставя на процеса на маджаризация.

На 9 януари 1919 г. е направен опит в Одорхею Секуйеск за създаване на Секейска република, който се оказва неуспешен.[2] След Трианонския договор от 1920 г. Трансилвания преминава от Унгария в състава на Румъния. От 1920-те години нататък ареалът на секеите и чангошите е напълно обграден от територията на разселване на румънския народ, който оказва мощен асимилативен натиск. През Втората световна война Вторият виенски арбитраж с участието на Германия и Италия връща северната част на Трансилвания на Унгария през 1940 г., но след войната тези решения не са признати юридически и довоенните граници на Румъния са възстановени.

След 1930 г. румънските власти започват румънизация на унгарското население в Секейската земя.[3] По това време започва променянето на имената на места и улици на румънски такива.[4] В периода 1952 – 1968 г. в състава на социалистическа Румъния съществува Унгарска автономна област. При Чаушеску, който провежда репресивна политика по отношение на националните малцинства, автономната област е премахната в хода на административна реформа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2011 г., 609 033 унгарци (56,8%) живеят в окръзите Ковасна, Харгита и Муреш (от 1 071 890 души общо). В Муреш румънците са мнозинство (52,6%), докато в другите два окръга унгарците са мнозинство (71,6% в Ковасна и 82,9% в Харгита).[5] Преброяването от 2011 г., съпоставено с данните от преброяването от 2002 г., показва, че румънците в Секейската земя намаляват (основно поради миграция).[6]

Търгу Муреш е дом на най-голямата унгарска общност в Румъния (57 532 души към 2011 г.), но самият град е с румънско мнозинство (66 943 от 127 849 души).[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Демсоюз венгров Румынии создал административный совет Секейского края – ИА REGNUM
  2. BÉLA KÖPECZI, HISTORY OF TRANSYLVANIA, Volume III. From 1830 to 1919, Atlantic Research and Publications, Inc., 2001 – 2002, с. 784
  3. Sándor Bíró, The Nationalities Problem in Transylvania, 1867 – 1940: A Social History of the Romanian Minority Under Hungarian Rule, 1867 – 1918 and of the Hungarian Minority Under Romanian Rule, 1918 – 1940, Social Science Monographs, 1992, с. 486.
  4. Michael Mandelbaum, The New European Diasporas: National Minorities and Conflict in Eastern Europe, Council on Foreign Relations Press, 2000, с. 33
  5. Tab8. Populația stabilă după etnie – județe, municipii, orașe, comune. Rezultatele recensământului din 2011. //
  6. Horváth István, Tonk Márton, Minority politics within the Europe of regions, Editura ISPMN, 2014, с. 205
  7. COMUNICAT DE PRESĂ 24 august 2012 privind rezultatele preliminare ale Recensământului Populaţiei şi al Locuinţelor – 2011 în judeţul Mureş (PDF). // National Institute of Statistics (Romania), 24 август 2012. с. 14. Посетен на 2015-04-04.