Княжество Трансилвания
| Княжество Трансилвания | |
| — Васално княжество — | |
| 1571 – 1711 | |
Трансилвания в жълто | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Седмоградско княжество |
| Местно име | Principatul Transilvaniei Erdélyi Fejedelemség Fürstentum Siebenbürgen |
| Официален език | латински, унгарски, немски, румънски, рутенски, църковнославянски |
| Континент | Европа |
| Столица | Бялград • 1570 – 1692 Херманщат • 1692 – 1711 |
| Управление | |
| Форма | |
| Крал на Унгария • 1511 – 1570 | |
| войвода | Стефан Батори |
| принц | Янош II Заполски |
| Османски султан • 1570 – 1683 | |
| принц | Сигизмунд Батори |
| принц | Рудолф II |
| Хабсбургска монархия • 1699 – 1711 | |
| принц | Ференц II Ракоци |
| История | |
| Карловицки договор | 16 януари 1699 |
| Население | |
| Религия | Римокатолицизъм, Гръкокатолицизъм, Калвинизъм, Лутеранство, Православие, Унитарианство, Юдаизъм |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от | |
| Княжество Трансилвания в Общомедия | |
Княжество Трансилвания (на румънски: Principatul Transilvaniei; на унгарски: Erdélyi Fejedelemség; на немски: Fürstentum Siebenbürgen) е историческо държавно образувание, съществувало между 1571 и 1711 на територията на Трансилвания.
Първоначално е васално княжество в границите на Кралство Унгария под управлението на рода Батори. По-късно е завладяно от Османската империя, а по-сетне отново върнато на Унгария след битката при Виена. През 1711 то е ликвидирано като самостоятелно просъществувало образувание, като е присъединено към Австрийската империя, преобразувана по-късно в Австро-Унгария, която на свой ред се разпада през 1918 г.
За упражняване на управлението и контрола върху политическия и икономически живот в княжеството е образуван Съюз на трите нации между три католически нации: унгарци, трансилвански немци (саси) и трансилвански маджари (секеи)[1] Съюзът има католически характер и провежда дискриминационна политика по отношение на православната румънска общност.