Княжество Трансилвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Седмоградско княжество
Principatul Transilvaniei
Erdélyi Fejedelemség
Fürstentum Siebenbürgen
—  Васално княжество  —
 
1571 — 1711  
Знаме Герб

Местоположение на Княжество Трансилвания

Трансилвания в жълто
Континент Европа
Столица Бялград • 1570–1692
Херманщат • 1692–1711
Официални езици латински, унгарски, немски, румънски, рутенски, църковнославянски
Религия Римокатолицизъм, Гръкокатолицизъм, Калвинизъм, Лутеранство, Православие, Унитарианство, Юдаизъм
Държавен глава
  Крал на Унгария • 1511-1570
   - войвода Стефан Батори
   - принц Янош II Заполя
  Османски султан • 1570–1683
   - принц Сигизмунд Батори
   - принц Рудолф II
  Хабсбургска монархия • 1699–1711
   - принц Ференц II Ракоци
История
 - Карловицки договор
16 януари 1699
Днес част от Флаг на Румъния Румъния,
Флаг на Унгария Унгария
редактиране

Княжество Трансилвания (на румънски: Principatul Transilvaniei, на унгарски: Erdélyi Fejedelemség, на немски: Fürstentum Siebenbürgen) е държавно образувание, съществувало между 1571 и 1711 на територията на Трансилвания. Първоначално е васално княжество в границите на Кралство Унгария под управлението на рода Батори. По-късно е завладяно от Османската империя, а по-сетне отново върнато на Унгария след битката при Виена. През 1711 то е ликвидирано като самостоятелно просъществувало образувание, като е присъединено към Австрийската империя.