Карашовени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Крашованите (на хърватски: Krašovani, Крашовани, Karašovani, Krašovanje, Karaševci или Koroševci; румънски: Caraşoveni, Cârşoveni, Cotcoreţi или Cocoşi) са етнографска група, населяваща главно общините Карашова и Лупак, както и околностите на окръг Караш-Северин, намиращ се в румънската част на историческата област Банат.

Предполага се, че приблизителният им брой е към 5 000 души, като само около 207 се самоопределят като крашовани на национално ниво.[1]

Местонахождение и население[редактиране | edit source]

Славяните в Румъния

В Румъния, където живеят крашованите, има 2 общини, в които те сформират мнозинство. Това са общините в окръг Караш-Северин: Карашова и Лупак.

Според преброяването на населението в Румъния през 2002 г. 84.60% от жителите на община Карашова са посочили, че са хървати, 4.47% цигани, 4.41% румънци и 4.96% друга етническа група (най-вероятно крашовани). В общината живее и един българин.[2] В община Лупак като хървати са се определили 93.38%, а като румънци 5.32%.[3] 79.75% от жителите на Карашова и 93.45% от жителите на Лупак са посочили като майчин език - хърватския.

Произход[редактиране | edit source]

Първоначално в района на Банат са съществували славянски селища още преди идването на крашованите. Предците на днешните крашовани пристигат в областта от три различни области. Най-мащабната група били българи, които населявали района на река Тимок и изповядвали православието.

Друга група, наречени турополци, идват от провинция Турополе, днешна Хърватия. Поради дългото влияние от страна на българите, които говорели на Торлашки диалект, турополците изгубили своя говор, считан за кайкавски. Останалата част, за която се предполага, че са хървати, идват от босненската провинция Сребрена. Турополците, хърватите и почти всички останали етнически групи в Банат изповядвали католицизма. Поради това българите постепенно приели Римокатолицизма. В резултат на всичко това, тези три групи сформирали отделна етническа група, известна като крашовани.

История[редактиране | edit source]

По времето на Австрийската империя крашованите в Банат са били около 10 000 души. През 1896 година в Австро-Унгария се извършва преброяване на населението, според което около 7 500 от жителите на империята са били крашовани. Техният брой намалява до 2775 при преброяването през 1992 г.[4]

След падането на режима на Чаушеску, правителството на Румъния дава специален малцинствен статус и привилегии на сърбите в страната. По този начин през 1989 година е създаден "Демократичният съюз на сърбите и крашованите в Румъния" (на румънски: Uniunea Democratică a Sârbilor si Caraşovenilor din România).

Българи или сърби[редактиране | edit source]

Географско разпределение на торлашкия диалект

Според много световни и български учени, като Г. Гибрус, М Младенов, К. Телбизов и Т. Балкански, предшествениците на днешните крашовани са били българи. От друга страна водещи сръбски лингвисти считат, че те са сърби. Спорът между двете страни винаги е съществувал. Главна причина за това е езикът, на който говорят крашованите. Крашованите говорят на торлашки диалект, за който също се спори дали е български или сръбски народен говор.

Крашованите идват от района на река Тимок след 1370 г. Откакто е създадена Втората българска държава, до падането ѝ под турско робство, Тимошко винаги е било част от нея, като тогава областта е била населена почти само от българи. Това дава основателна причина на много историци и лингвисти да смятат, че предците на днешните крашовани са били българи, а не сърби, както твърдят много сръбски учени.

Теории за произхода на карашовените[редактиране | edit source]

Съществуват общо 6 теории за произхода на карашовените, т.е. че те са:

  1. българи;
  2. сърби;
  3. хървати;
  4. чехи;
  5. смесен произход;
  6. отделен етнос.

Език[редактиране | edit source]

Езикът на днешните крашовани е нехарактерен за езиците, които се използват в Банат. За разлика от сърбите в областта, които говорят на екавския вариант на щокавския диалект, крашованите говорят на поддиалект на торлашкото наречие, който е много близък до българските говори в Западните покрайнини и Белоградчишко-трънския край, считани също за поддиалекти на торлашкия.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ro)) Recensământ 2002. Rezultate: Populaţia după etnie la recensământul din 2002, посетен на 31.07.2008 г.
  2. ((ro))Статистика на населението на община Карашова, посетен на 31.07.2008 г.
  3. ((ro))Статистика на населението на община Лупак, посетен на 31.07.2008 г.
  4. ((ro))Spaţiul istoric şi etnic românesc, Vol.I, Editura Militară, Bucharest, 1992

Външни препратки[редактиране | edit source]