Западни български говори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Западните говори са говорите на българския език, обхващащи земите на запад от ятовата граница. Основната изоглоса отделяща западните от източните говори е така наречената ятова граница - в западните говори вместо старобългарския ѣ във всички положения се изговаря само е, затова се наричат и екави говори. Освен ятовата граница, предимно от западната ѝ страна, минават и ред други изоглоси, обособяващи западните говори като диалектна цялост.

Характерни фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Липса на редукция. Гласните под ударение не се различават от гласните без ударение: дàрове, зелèно, баштà. В Белослатинско и Плевенско обаче има слаба редукция на a в слаботъмно a (ạ) и на o в слаботъмно o (ọ) или в у: дàрọве, зелèнọ, бạштà; дàруве, зелèну.
  • Преход на палатални т’, д’ в к’, г’: цвèк’е, гòск’е, ливàг’е, грòзг’е.
  • Преглас на меко л’ в й: йèйа (леля), йѝйак (лиляк), зèйе (зеле), кàйам (калям), кйуч (ключ), пйỳвам (плювам).
  • Меко н’ в отглаголните съществителни: орàн’е, косèн’е, спан’è, мèсен’е, ỳчен’е.
  • Меко к’ в наставката -к’а, получено от прогресивна асимилация: мàйк’а, девòйк’а, войск’à, зèлк’а, престѝлк’а, точѝлк’а, закачàлк’а.
  • Твърд и съгласни пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време: вѝда, мòла, кòла, òда, тъ̀рпа или вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, търпѝм — вѝдат, кòлат, мòлат, òдат, търпàт.

Характерни морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Окончание -е за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволе, чорàпе.
  • Липса на зависима падежна форма при личните имена и при родствените названия от мъжки род единствено число: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо Ивàн.
  • Глаголно окончание -ме за 1 л. мн. ч. сег. време при всички спрежения независимо от формата за 1 л. ед. ч.: йадèме, занесèме, четèме, мòлиме, нòсиме, свѝриме, дàваме, купỳваме.
  • Липса на минали несвършени действителни причастия на -л.

Подговори[редактиране | редактиране на кода]

Източиници[редактиране | редактиране на кода]