Филипополско херцогство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пловдивско херцогство)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцогство Филипопол
12041248
    
Герб
Герб
карта на Балканите по времето на цар Борил.
карта на Балканите по времето на цар Борил.
Столица Пловдив
Eзици
Официални латински, гръцки
Религия римокатолицизъм, източно православие
Форма на управление васалитет
Предшественик
Византия Византия
Наследник
Никейска империя Никейска империя
Днес част от Флаг на България България

Херцогство Филипопол е историческа кръстоносна държава, васална на Латинската империя, която просъществува за кратко в периода от 1204 до 1248 г. на територията на днешна Южна България.

История[редактиране | редактиране на кода]

След превземането на Константинопол от кръстоносците от Четвърти кръстоносен поход на 13 април 1204 година, през есента на 1204 г. при подялбата на земите на империята латинският император Балдуин Фландърски предоставя на френския рицар Рение дьо Три във владение Филипопол (дн. Пловдив) и неговата околност и го провъзгласява за херцог на Филипопол. [1] [2] Заедно със 120 рицари той завзема града през ноември 1204 г. и близките градове и крепости.[3] Рение дьо Три започва да възстановява и строи крепости и манастири в своите владения, които разделя на няколко фиефства (баронства). През ранната пролет на 1205 година около тридесет рицари от пловдивския гарнизон, сред които неговия зет и син – също Рение, напускат Пловдив, но са разбити от български отряд, а пленените рицари са обезглавени по заповед на цар Калоян. [4] Впоследствие друга част от гарнизона също напуска града за да вземе участие в битката при Адрианопол на 14 април 1205 година.[5]

След разгрома на латинската армия от Калояновите войски и пленяването на Балдуин Фландърски, в Константинопол за регент е избран неговия брат – Хенрих Фландърски.

В края на април 1204 година цар Калоян предприема няколко похода в Тракия и Беломорието, като превзема и разрушава редица градове, а през юни решава да превземе и Пловдив. Част от павликяните, живеещи в Пловдив, се споразумават с Калоян да му предадат града.[6] Рение дьо Три, който разполага с малък отряд от около 15 рицари[7], като научил за предателството на павликяните, опожарява техния квартал, напуска града и се оттегля в крепостта Естанемак (дн.Асеновград)[8] [9], където има латински гарнизон.

Българската армия превзема и опустошава Пловдив, след което обсажда безуспешно замъка Естанемак в продължение на тринадесет месеца.[10] Обсадата е свалена и българската войска е отблъсната чак през юли 1206 г. след като на помощ пристига кръстоносна войска, предвождана лично от Хенрих Фландърски. [11] [12][13]

Рение дьо Три взема участие и в битката при Пловдив на 31 юли 1208 г. където латинската армия постига победа над войските на цар Борил. [14] В резултат на победата, херцогството е отвоювано. След 1208 г. до 1229 г. херцог на Филипопол е Жерар дьо Стрьом, родственик на Рение дьо Три.

През 20-те години на ХІІІ век херцогството вероятно става васално на Втората българска държава по време на царуването на Иван Асен II (1218-1241). Според някои източници, в битката при Клокотница на страната на българската войска участва и отряд рицари.

По силата на договора сключен на 9 април 1229 г. в Перуджа между Латинската империя и бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен, последният получава във владение Филипополското херцогство и става херцог на Филипопол за периода 1229 до 1237 г.[15]. По силата на договора след смъртта му това владение трябва да премине у неговите синове.

Вероятно латинската власт във Филипопол е окончателно ликвидирана през 1246 – 1248 г. когато земите на херцогството са завладени от войските на никейсия император Йоан III Дука Ватаци.

Херцози на Филипопол[редактиране | редактиране на кода]

Баронства[редактиране | редактиране на кода]

Херцог Рение дьо Три разделя своята държава на 12 баронства (фиефства).

# Баронство Днешно населено място
1 Кукленд Куклен
2 Стенимахос Асеновград
3 Боа дьо Кроа Кръстова гора
4 Тимгус Изворoво
5 Дебора Татарево
6 Велиатоа Розовец
7 Диоклецианопол Хисаря
8 Алексиопол предполагаеми Старосел, Раковски или Рупките
9 Стрельц Стрелча
10 Перестиен (Перещие) Перущица
11 неизвестно
12 неизвестно

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Латински извори за българската история", том ІV, БАН, София, 1988 г.
  • Костов, Димитър, Филипополското херцогство (1204 – 1260), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011 г., 96 с.
  • Setton, Kenneth M.; Robert Lee Wolff y Harry W. Hazard, eds (1969). A History of the Crusades: Volume II – The Later Crusades, 1189 – 1311. University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-04844-6.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14
  2. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.304
  3. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345
  4. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345
  5. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.382
  6. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.399
  7. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.346
  8. Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14
  9. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400
  10. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400 и 435
  11. Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.15
  12. Никита Хониат „История, започваща от царуването Йоан Комнин“, Том 2. СПб., 1862, с.417
  13. Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.435
  14. Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри,§.515
  15. Проект на договор между Латинската империя и ерусалимския крал Йоан от 9 април 1229 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.36