Сеньория Трансйордания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сеньория Трансйордания
Signoria di Oltregiordano
— васал на Йерусалимско кралство
11151189
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
СтолицаМонреал
Официален езиклатински, старофренски, италиански, арабски и гръцки
Религияримокатолицизъм, източно православие, миафизитство, юдаизъм, ислям
Форма на управлениевасал на Йерусалимското кралство
сеньор на Трансйордания
История
Предшественик
Фатимиди Фатимиди
Наследник
Мамелюци Мамелюци
Днес част от Йордания

Сеньория Трансйордания (Oultrejordain, „От другата страна на Йордан“) е държава на кръстоносците през 12 век в региона източно от река Йордан като западна граница, наричан през древността Идумея и Моав. Трансйордания била най-голямото и важно господство Съществува до 1189 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин I, кралят на Йерусалимското кралство (1100 – 1118) напада територията през 1100, 1107 и 1112 г. и през 1115 г. строи замъка Монреал, който става център на господството. През 1118 г. той дава регионът на своя френски рицар Роман дьо Пюи, който е свален през 1134 г. след като въстава против новия крал Фулк, и е поставен бътлера Пайен Мили. През 1142 г. той построява по-силния замък Керак, който става новият център на господството. След неговата смърт през 1147 г. го последва неговият племенник Мориц († 1161). След неговата смърт Трансйордания отива обратно на короната. През 1161 г. Балдуин III дава Трансйордания на Филип дьо Мили, който дава на краля затова обратно своето господство Наблус. След неговата смърт през 1167 г. дъщеря му Стефани дьо Мили наследява господството, което е управлявано от нейните три съпрузи. Последният от тях, Рено дьо Шатийон чрез враждебното му отношение към мюсюлманите е отчасти отговорен за инвазията на Саладин. Саладин отсича собственоръчно главата на Рено след Битката за Хатин 1187 г. Саладин завладява територията през 1187 г. Силните замъци Керак и Монреал падат след дълга обсада едва през 1189 г.

Феодали[редактиране | редактиране на кода]

Господарите на Трансйордания са васали на краля на Йерусалимското кралство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jérôme Lemoine, Valfort – Chronique d'Outre-Jourdain, Publibook, 2011.
  • John L. La Monte, Feudal Monarchy in the Latin Kingdom of Jerusalem, 1100-1291. The Medieval Academy of America, 1932.
  • Jonathan Riley-Smith, The Feudal Nobility and the Kingdom of Jerusalem, 1174-1277. The Macmillan Press, 1973.
  • Steven Runciman, A History of the Crusades, Vol. II: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East, 1100-1187. Cambridge University Press, 1952.
  • Steven Tibble, Monarchy and Lordships in the Latin Kingdom of Jerusalem, 1099-1291. Clarendon Press, 1989.