Балдуин I (Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балдуин I
Крал на Йерусалим
Baldwin of Boulogne entering Edessa in Feb 1098.JPG
Балдуин дьо Буйон влиза в Едеса,
автор: Ж. Робер-Фльори, 1840
Управление 1100 – 1118
Коронация 25 декември 1100
Наследил Годфроа дьо Буйон
Наследник Балдуин II
Лични данни
Роден
1058 г.
Починал
Погребан в Йерусалимската църква „Възкресение Христово“
Пълно име Балдуин дьо Буйон, ал-Бадрауил
Други титли граф на Едеса
Семейство
Баща Йосташ II дьо Буйон
Майка Ида дьо Вердюн
Бракове Готхилда де Тосни
Арда Арменска
Аделайд дел Васто
Балдуин I в Общомедия

Балдуин (Бодуен) дьо Буйон (на фр. Baudouin de Boulogne) е граф на Вердюн, граф на Едеса в периода (1098 – 1100) и крал на Йерусалимското кралство (1100 – 1118).

Той е трети син на граф Йосташ II и Ида дьо Вердюн, дъщеря на херцог Готфрид III Брадатия от Лотарингия. Двамата му по-големи братя наследяват семейните владения – Йосташ III Буйонското графство, а Годфроа дьо Буйон – именията по майчина линия (вуйчо му Готфрид III не е имал собствени деца и го е обявил за свой наследник). При това положение Балдуин е бил готвен за църковна служба, вероятно дори за епископски сан, с което да окаже подкрепа на политическите и дипломатически дела на братята си. Поради малко известни причини обаче Балдуин отказва да следва този път, оженва се за Готхилда де Тосни и заедно с братята си взима участие в Първия кръстоносен поход.

Начало на похода[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин участва в Първия кръстоносен поход, заедно с брат си, Годфроа дьо Буйон. Основното му желание, както може да се съди от неговите действия, не е освобождението на гроба Господен, а завземането на земи на изток и получаването на собствен феод.

Отделен от основната армия на кръстоносците при Киликийските врата, Балдуин се отправя към град Тарс, надявайки се да го превземе с щурм, но градът вече е зает от войските на друг кръстоносец – Танкред Тарентски. Тарс е предаден от Балдуин на арменците. След първоначалните успехи в Киликия, Балдуин тръгва към Ефрат, „получил покана от Армения, където той завладява Тел Башир и Равендан и покорява цялата страна под своя власт.“.[1]

Балдуин обявява себе си за сеньор на Тарс, поставя там свой заместник и след известно време се придвижва на юг. Когато отрядите на Балдуин минават край крепостта Мамистра, която по-рано е заета от войските на Танкред, те са подложени на обстрел – Танкред си отмъщава за загубата на Тарс. Протестите на обикновените войници в похода принуждават двамата да спрат разприте си, но те завинаги остават врагове.

Съединил силите си с основната армия в Мараш, Балдуин остава там за кратко и два дни по-късно тръгва с армията си към град Едеса.

Така, Балдуин, който по-късно става крал на Йерусалим, не взима никакво участиие в освобождението на свещения град.

Покоряване на Едеса[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин дьо Буйон, илюстрация към хрониката на Гийом Тирски

След преминаването на похода през Мала Азия през октомври 1097 г. Торос Едески, управител на подчинения от селджуките арменско-византийски град Едеса иска помощ от кръстоносците срещу новите си господари. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците градът ще бъде опустошен от турците. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на 9 март 1098 г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който започва да се титулува като граф на Едеса.

Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за арменката Арда, с което цели да спечели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички мюсюлмански нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на Ефрат. Той вече планира да завладее и Диарбекир, когато научава за смъртта на брат си Годфроа; това подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, където става крал Балдуин I. Графството остава на грижите на братовчед му Балдуин де Бурк.

Крал на Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]

Когато получава известие за смъртта на Годфроа, той изпитва скръб, но и радост от наследството на трона. Потегля към Йерусалим на 2 октомври 1100 г. начело на 400 рицари и 1000 пехотинци. Пътуването е опасно, тъй като минава през земите на враговете му[2]. Освен това патриарх Дембер изпраща призив до Боемон да спре Балдуин по пътя му. Но точно тогава Боемон попада в плен, а тайното съобщение на патриарха е заловено. Вместо да бъде посрещнат като враг в Антиохия, Балдуин е приет като спасител от жителите, подложени на непрестанни нападения в отсъствието на Боемон. Той успява да ги успокои и след три дни продължава пътя си към Йерусалим. На юг от Лаодикея започват трудности: поради заплаха от турски нападения половината му отряд дезертира, но Балдуин остава твърд. Преминава безпроблемно край няколко града, подвластни на мюсюлмани и пристига в Триполи. Местният емир, арабинът Ибн Амар, го посреща като приятел, снабдява го с храна и го осведомява за местонахождението на Дукак от Дамаск, който е тръгнал насреща му. Тази помощ е решаваща, защото помага на Балдуин да подмами нападащите го турци в тесния проход при Нахр ал Калб и да ги обърне в бягство. След вестта за поражението на Дукак пътят на Балдуин минава безпрепятствено покрай фатимидските крепости Бейрут, Сидон, Тир и Акра. В Хайфа, която принадлежи на Танкред, но той отсъства, франките го посрещат като господар. След като прекосява равнината Арсуф, Балдуитн пристига в Яфа, където е посрещнат с тържествена процесия от цялото християнско население[3].

Много скоро Балдуин предприема военен поход към южните части на кралството, в най-трудно достъпната част на Юдея, където в планински пещери се крият разбойници, представляващи заплаха за поклонниците. Набезите на франките сплашват племената от тези краища. Балдуин стига до връх Хор в Арабска Петрея и като разбира стратегическото му значение, след 15 години построява там крепостта Крак дьо Монреал. Този поход утвърждава властта му и при завръщането му в Йерусалим патриарх Дембер бърза да се помири с него.

Независимо от несъгласието на патриарха на Йерусалим, Балдуин е коронован за крал на Йерусалимското кралство на 25 декември 1100 г. във Витлеем. Царуването му преминава в непрестанни войни, при които завладява различни важни пристанища като Акра и Бейрут, осигурявайки си по такъв начин връзка с останалия християнски свят.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Според Грусе Балдуин I е една от най-влиятелните личности в историята на франкска Сирия. Той е дързък, но разумен политик с развито чувство за мярка и дипломатически такт. На външен вид олицетворява идеалния образ на рицаря, лицето му излъчва сила и мъжественост. Много добър ездач, действа бързо и смело в бой[4].

Още като граф на Едеса, когато Боемон е пленен през 1100 г. и го моли за помощ, Балдуин веднага се притича на помощ. В резултат на този поход границите на графството се разширяват на север.

Първата съпруга на Балдуин е Готхилда де Тосни и тя го съпровожда по време на кръстоносния поход, но умира през октомври 1097 г. Той сключва брак с втората си съпруга Арда, арменска принцеса от Мараш, при условие, че ще получи богата зестра. Всъщност баща ѝ плаща само малка част от обещаното и след като става крал, Балдуин я изпраща в манастир.

През 1113 г. той се жени отново, този път за Аделхайд Савонска, вдовица на графа на Сицилия Рожер I. Този брак му донася солидна зестра и поддръжката на сицилианския флот. Поради неодобрението на папата (Балдуин няма развод с втората си жена) през 1117 г. е принуден да се раздели с Аделхайд.

Скоро след това, през април 1118 г., Балдуин умира в Египет, вероятно от хранително отравяне.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Степаненко В. П. // Совет двенадцати ишханов» и Бодуэн Фландрский. К сущности переворота в Эдессе (март 1098 г.) // Античная древность и средние века: Пробл. социал. развития. – Свердловск, 1985. – С. 82 – 92 [1] архив
  2. Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 339 – 341.
  3. Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 343 -349.
  4. Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 339 – 341.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]