Каталонска компания
Каталонска компания | |
---|---|
![]() Печат на компанията |
|
Информация | |
Активна | началото на XIV век |
Преданост | Византия |
Тип | наемници |
Каталонска компания в Общомедия |
Каталонска компания в Ориента или Каталонска дружина в Ориента (на каталонски: Companyia Catalana d'Orient) е военно формирование от наемници алмогавари, наети от Роже де Флор. Участват по молба на Византия в нейните сражения в Мала Азия срещу османците в края на 13 и началото на 14 век. Тази компания в началото на XIV в. постига първите (и, за съжаление, последни) сериозни успехи срещу експанзията на малоазийските бейлици[1]
През 1299 г. Осман I обявява османския бейлик за независим от Иконийския султанат, сам се провъзгласява за султан и започва интервенция във Витиния. По-далечната му цел са владенията на Византийската империя.
След края на войната на Сицилианската вечерня (1282 – 1302 г.) отрядът свободни наемници алмогавари, наети от Роже де Флор, остава без работа. През 1303 г. Роже дьо Флор предлага услугите си на византийския император Андроник II Палеолог и неговия син Михаил IX Палеолог, които продължават да губят битките с османците (например битката при Бафей). Същата година Роже де Флор дебаркира с 39 галери в Константинопол, стоварвайки около 1500 конници и 4000 алмогавари-пехотинци за борба с османците. С благословията на императора Роже се жени за дъщеря на Иван Асен III.
Каталонската компания извършва набег във Витиния, разбивайки на няколко пъти турците, но скоро между нея и византийския император възникват разногласия, включително финансови. На 30 април 1305 г. Роже де Флор е убит по време на пир в Одрин от специално наети за целта 1000 алани от византийския император.
В следващите години Каталонската компания предлага услугите си на южноевропейски владетели, държащи територии в днешна Гърция. Рамон Мунтанер е нейният летописец, от когото научаваме сведения за нейните подвизи.
През 1310 г. Рожер Деслор предлага услугите на Каталонската компания на Валтер V дьо Бриен, херцог на Атина. В рамките на година компанията успява да неутрализира враговете на херцога, но той отказва да плати за услугата. Компанията завладява Атинското херцогство след битката при Алмирос в Тесалия на 15 март 1311 г., след което превзема град Тива, установявайки контрол върху цялата територия на херцогството.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. // liternet.bg. 03.03.2005. Посетен на 6 януари 2021.