Алмогавари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каталонски алмогавари при завземането на Майорка, илюстрация от 14 век

Алмогаварите (от арагонски: Almogabars, на испански: Almogávares, на каталонски: Almogàvers, от арабски: al-Mugavari — «разузнавач»[1]) са бойни единици от Арагон, които се отличават и прославят по време на християнската Реконкиста на Пиренеите. Също така се сражават като наемници на Апенините, в Латинската империя и в Палеологова Византия през XIII-XIV век.

Алмогаварите произлизат от планинските райони на Арагон, Навара и Каталуня. Вместо броня те носят кожени жилетки и са въоръжени с две дротики или асогиями (на каталонски), както и с къс остър меч.

Алмогаварите са професионални войници, служили при различни крале, на Римокатолическата църква, при различни благородници, а в началото на 14 век са наети от Андроник Палеолог да се бият с османците от Мала Азия.

Алмогаварите участват във войната, последвала Сицилианската вечерня, когато Педро III Арагонски започва военни действия срещу Карл I Анжуйски с цел да му отнеме владението на Неапол и Сицилия. Алмогаварите са елитна бойна единица и са известни със своята дисциплина, свирепост и сила да се бият успешно с тежката рицарска кавалерия на врага - катафрактите. Влизайки в бой с кавалерия, те използват специална техника унищожавайки първо конете, след което лесно се справят с безпомощните в този случай рицари.

След края на френско-арагонския конфликт, започнал с арагонския кръстоносен поход и завършил с Калтабелотския договор (1302), конфликтът за владението на Южна Италия приключва. Алмогаварите на Роже дьо Флор са наети от Андроник Палеолог да се справят с османските банди, останали по граничните територии на бившата Никейска империя без работа, понеже Иконийския султанат след битката при Кьосе даг се разпада и в Мала Азия се формират редица независими бейлици. Андроник Палеолог възлага големи надежди на алмогаварите, понеже явно срещу Палеолозите в Мала Азия са се групирали около т.нар. османска династия редица бивши акрити и стратиоти останали без работа и приели обидени външно исляма. Начело на каталонската кампания е Роже дьо Флор (Рутгер фон Блум), който е бивш тамплиер.

Първоначалните военни действия на каталонските наемници в Мала Азия през 1303-1304 са много успешни, но те били последвани от грабежи на цивилни, тъй като византийския император не могъл да плати договорената заплата на алмогаварите или между техните предводители и Андроник Палеолог възникнал спор за възнаграждението им. Михаил IX през 1305 г. примамва каталунската компания на разговор в Одрин за изясняване на спора, където Роже и най-верните му хора са избити от алански византийски наемници от Кавказ. Това било инспирирано и продиктувано от интересите на генуезките Кримски търговци, които съзрели в лицето на алмогаварите дългата ръка на своите конкуренти - венецианците.

Останалите без командири каталунски наемници се отдали на грабежи в околностите на Константинопол и по-специално в Източна Тракия, след което поломили и Света гора, преди да се упътят на юг през Тесалия и да се присламчат към Атинското херцогство, където са наети от Готие V дьо Бриен. След нови спорове за възнаграждението им, те въстават и в битка на 15 март 1311 г. на река Кефис в Беотия разбиват силите на новия им работодател, в която Готие е победен и пада убит. Като нов херцог на Атина каталунците избират един от оцелелите свои рицари предводители - Роже Деслора, и херцогството за повече от 70 години става васално на Арагонската корона.

Според повечето източници именно каталунската компания е наета от Стефан Душан във Велбъждката битка и решава изхода ѝ, разбивайки елитната татарска царска гвардия на Михаил III Шишман.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Edward Gibbon, History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Vol. 6, p. 480
  • Morris, Paul N., ' "We Have Met Devils!" The Almogavars of James I and Peter III of Catalonia-Aragon', Anistoriton v. 4 (2000)
  • Moreno Echavarría, José María, '"Los almogávares"', Círculo de Lectores.