Обсада на Бурса
| Обсада на Бурса | |||
| Византийско-османски войни | |||
 Крепостната порта на Бурса | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1317/20 – 6 април 1326 г. | ||
| Място | Бурса | ||
| Резултат | Победа за османците | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| |||
| Обсада на Бурса в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Обсадата на Бурса (наричана още Пруса, Проуса, Бруса или Броуса) започва през 1317 г. и завършва с превземането на града на 6 април 1326 г.[1] от османските турци, след продължителнителни опити за завладяването му. В началото те не успяват да превземат града. Липсата на данни на този етап от войната означава, че града е паднал само след 10 години. Някои източници смятат, че са девет години, а други държат на 8 години.[2]
Историкът Лаоник Халкокондил отбелязва, че османците умело са се възползвали от размириците във византийската държава, породени от гражданската война в периода 1321-1328г., които са спомогнали за превземането на града: "Андроник III решил, че трябва да седне той на трона, тъй като дядо му вече е остарял и това довело до разрив в техните отношения. Той беше твърде упорит, за да се подчини, и създаваше безкрайни проблеми. Той доведе сърбите за да му помогнат, както и привлече на своя страна видни представители на гръцката общественост, в борбата си за трона. В резултат на това византийците не можеха да направят нищо за да предотвратят нашествието на османците."[3]
Според някои източници, Осман I е починал от естествена смърт малко преди падането на града.[4] Докато други предполагат, че живял достатъчно дълго за да чуе за победата на смъртното си легло.[5]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]След превземането на града, синът на Осман I и негов наследник Орхан прави Бурса първата официална османска столица и тя остава такава до 1366 г., когато столицата е преместена в Одрин. В резултат на това Бурса заема специално място в османската история, като основополагащ град и рождено място на османската архитектура. По време на управлението си Орхан насърчава урбанизацията чрез изграждането на сгради като имарети, турски бани, джамии, ханъми и кервансараи, а също така построява джамия и медресе в сегашния квартал Хисар,[6] където е погребан след смъртта си в тюрбето (мавзолея) си до баща си.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rogers, Clifford. The Oxford Encyclopaedia of Medieval Warfare and Military Technology. Т. 1. Oxford University Press, 2010. ISBN 9780195334036. с. 261.
- ↑ Nolan, Cathal J. The Age of Wars of Religion, 1000 – 1650: An Encyclopedia of Global Warfare and Civilization. Т. 1. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 9780313337338. с. 100 – 101.
- ↑ Kaldellis, Anthony. (2014). The Histories. Vol. 1. Dumbarton Oaks. p. 25. ISBN 978-0-674-59918-5.
- ↑ Nolan, Cathal J. (2006). The Age of Wars of Religion, 1000–1650: An Encyclopedia of Global Warfare and Civilization. Vol. 1. Greenwood Publishing Group. pp. 100–101. ISBN 9780313337338.
- ↑ Rogers, Clifford (2010). The Oxford Encyclopaedia of Medieval Warfare and Military Technology. Vol. 1. Oxford University Press. p. 261.
- ↑ Ágoston, Gábor; Masters, Bruce Alan (2009). Encyclopedia of the Ottoman Empire. Infobase Publishing. p. 105. ISBN 9781438110257.
- ↑ Dumper, Michael R. T.; Stanley, Bruce E. (2007). Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. ABC-CLIO. p. 101. ISBN 9781576079195.
