Кьосе Михал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кьосе Михал
Основател на династията Михалоглу и пръв османски бег
Роден: 13-и век
Починал: 1340-те

Кьосе Михал (на турски: Köse Mihal) е един от ранните османски военни предводители и основател на династията Михалоглу[1].

Голобрадият Михал (т.к. правоверните носят бради) е дясна ръка на основателя на Османската империя Осман I и е приеман в историографията за първия значим християнски ренегат, предал византийската служба на нова вяра и господар. [2]

Известен е още в османската завоевателна традиция и като Гаази Михал и Абдула Михал Гаази. [3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След като Михаил VIII Палеолог изоставя своите акрити много местни малоазийски гърци се присъединяват доброволно или принудително към османците. Османският летописец Мехмед Нешри съобщава, че Кьосе Михал е пленен от османците и понеже ги впечатлил с храбростта си, животът му бил пощаден като той бил обърнат (пак според Нешри не съвсем доброволно) в исляма[5][6][7]. От този момент Кьосе Михал започва да действа като съветник и дипломатически агент на Осман I. [8] Така например според османския хронист Ходжа Садеддин крепостта Бурса се предава без бой именно благодарение на неговата намеса[9]. Иначе легендата романтично описва преобръщането на вярата и службата на Кьосе Михал с един негов сън. Мехмед Нешри предава, че му се присънило видението на една нова империя на мястото на пропадналата вече Византия, която ще властва над света, и това го накарало да стане едноверец, приятел и верен другар с Осман Гази. [10] Събитието се датира от историците между 1304 и 1313 години и по времето на император Андроник II Палеолог след военната кампания на т.нар. каталунска компания. [11][12][13]

Кьосе Михал продължава да играе важна роля като дипломатически съветник и пратеник и при Орхан I, син и наследник на Осман Гази, и в този смисъл фигурата на Кьосе Михал е на първият важен християнски ренегат, за да се превърне Османската империя в това, което е и за историята. [14][15] Потомците на Кьосе Михал са известни с фамилията Михалоглу и заемат високи и най-вече важни държавни служби в империята, особено през XV и XVI век и до времето на Сюлейман Великолепни. Те са в основата на редица политически и военни успехи, особено в Румелия, чието бейлербейско средище и седалище е днешната българска столица София. [16]

След превземането на Бурса, Кьосе Михал вече не се споменава в източниците и се предполага, че е починал около 1340 г. [17] Според някои историци Кьосе Михал е погребан в тюрбе в Одрин, където е учреден еничарският корпус. [4]

Етническа принадлежност[редактиране | редактиране на кода]

Този въпрос е спорен. Изследван е от Раковски, Петко Рачев Славейков, Иречек, Феликс Каниц и др. Известно е, че в Мала Азия има компактно българско население, българи многократно там са преселвани от Византия, а през 1042 г. има преселване и на българи от Волга с кораби[18]. Това дава основание на Катерина Венедикова да изкаже предположението, че Кьосе Михал може да е от прабългарски произход[19]. Така или иначе сред българското население в Плевен, управляван като вакъф от потомците на Кьосе Михал, в продължение на столетия се помнело, че техните управници са от български произход[20].

През 1889 г. Рагьб ефенди от ихтиманския клон на рода Михалоглу пише прошение до Министерството на финансите в София, в което посочва, че „фамилията е български произход, което се потвърждава от самото име Гази Михал бей“[21].

Лука Ослеков пък прави препратка и връзка на Кьосе Михал с Михаил като титулярен цар на България според управляващите Византия Палеолози, но това е само хипотеза и няма сигурни исторически сведения, които да я потвърдят или отхвърлят. [22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Родът Михалоглу и Ислямът
  2. Михалоглу ((de))
  3. Михалоглу ((de))
  4. а б Franz Babinger:Mikhalik-OGHLU. In E. J. Brill's first encyclopaedia of Islam. Leiden 1913 – 1936, S.493-495
  5. Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, с. 30.
  6. Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съст. и превод от османотурски М. Калицин. С., 1984, стр. 46-47.
  7. Калицин, М.,„Корона на историите“ на Ходжа Садеддин. Превод от османотурски, студия и коментари. В. Търново. 2000, стр. 106-107
  8. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff
  9. Родът Михалоглу и Ислямът
  10. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of the House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 32ff
  11. Leunclavius:Annales sultanorum othmanidarum, Frankfurt 1596, Sp 129
  12. Mehmed Nesrî: Kitab-i Cihan-Nümâ- Nesrî Tarihi 1.Cilt, Ed: Prof. Dr. Mehmet A. Köymen and Faik Resit UNAT
  13. İsmail Hakkı Uzunçarşılı:Osmanli Tarihi Cilt I-IV Ankara1972 – 1978
  14. Nicolae Jorga:The history of the Ottoman Empire,presented by source, unchanged reissue, Primus Verlag Darmstadt 1997, Vol 2, p. 204
  15. Hans Joachim Kissling:Dissertationes orientales et Balcanica collectae, III. The Ottomans and Europe. Munich 1991, p. 217-225
  16. Richard F. Kreutel:life and deeds of the Turkish emperor. The anonymous vulgärgriechische Chronik Codex Barberinianus Graecus 111 (Anonymus Zoras). Graz et altera 1971, p. 94f
  17. Dervish Ahmet-i 'Aşıki (called' Aşık Paşa, son):Menakıb u tevarih-i 'Al-i' Osman(Denkwürdigkeiten and times of House Osman). In Kreutel Richard Franz (Hrsg. / Editor):From Shepherd Tent to Sublime Porte. Ottoman historian Vol 3, Graz 1959, p. 299
  18. Венедикова, К., „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“. С.,1998
  19. Венедикова, К., „Българите в Мала Азия от древността до наши дни“. С.,1998
  20. Родът Михалоглу и Ислямът
  21. Трифонов, Ю., „Михалбейовци в преданието и историята“. – Минало,1909, № 3, с. 215
  22. Родът Михалоглу и Ислямът

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]