Михалоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Михалоглу е българска късно-средновековна и османска династия от периода 14 – 16 век, която е интегрирана в османското управление на Румелия. [1]

Михалоглу като типично османско презиме значи „син на Михал“ и по-точно на Кьосе Михал [2] Типични акънджии спомогнали за османското завладяване на Босна и сръбските земи, извършвали набези в Трансилвания, грабежи в Унгария и Албания Венета. [3][4] По време на походите на султан Сюлейман I (1520 – 1566) „Михаловите акънджии“ наброявали около 50 000 бойци. През 1625 г., след битката при Гюргево и дългата война, намаляват на 2000 – 3000 бойци. [5]

За изключителните си заслуги към османската династия и в частност на Кьосе Михал към Осман I Гази (като негова дясна ръка), членовете на семейството и фамилията получават обширни мюлкове покрай река Дунав в задължение да поддържат всички важни османски крепости по реката, а именно Шабац, Смедерево, Голубац, Видин, Оряхово, Никопол, Русе, Тутракан, Малък Никопол и Гюргево. Влиянието на фамилията в Дунавска България и Влашко е огромно досами края на 16 век. [6][7]

Фамилията се вплита и в управлението на Влашко със свой клон Крайовеску, сродявайки се с Басарабите.

През 1470 г. при управлението на Мехмед II членът на клана Михалоглу Али бей даже прави набег до Венето в Северна Италия и Австрия, но през 1492 г. попада във Вилах в плен от войските на германския крал Максимилиан I и е екзекутиран според германски данни, обаче според османските хронисти умира в дълбока старост в балканските си земи. [8][9]

По принцип фамилията се води свързана с Плевен, макар нейни клонове да има и в Ихтиман, Бурса и Амасия. [10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]