Крайовеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Крайовеску (на румънски: Craiovești) е болярска фамилия на династично семейство във Влашко и в частност в земите около Крайова и Каракал, откъдето идва и името на днешния голям румънски град Крайова. Крайовеску събират фиск и от Видинско[1] и са сродени с представители на фамилията Михалоглу от Плевен чрез Мария Крайовеску – съпруга на Али бей Михалоглу[2].

Носят титулите господар и войвода. Видният румънски историк Щефанеску, анализирайки първата част от Кантакузиновата хроника, достига до извода, че всъщност легендарните сведения за Басарабите се отнасят назад във времето до първия представител на рода Крайовеску – Барбу I Крайовеску, който владее Олтения в годините между 1495 и 1520 г. [3]

Първите писмени сведения за болярската фамилия датират от края на 15 век. Според писмени данни болярската фамилия притежава 132 села и имения (182 поземлени имота) и е ктиторска на манастира „Бистрица“.

В началото на 16 век Крайовеску са в открит конфликт с княз Михня I Реу, след което техен представител в лицето на Нягое I Басараб застава начело на Влашко. Крайовеску са преследвани при управлението на Мирчо V Чобан, а Михня Турчина лишава фамилията от част от наследствените им владения.

Бранковяну или Брънковяну е клон на фамилията. Представители на фамилията господстват във Влашко до 1715 г., когато са заменени от фанариотите. Въпреки това те остават сред водещите фигури в политиката на Влашко до края на XVIII – началото на XIX в.[4] Бан Григор Бранковяну е водач на регентския съвет след смъртта на Александър IX Суцу. Последният представител на рода Григор Бранковяну през 1833 г. осиновява Зое Маврокордато (1805 – 1882), бъдещата съпруга на принц Георгий III Дмитрий Бибеску и техните деца носят името и титлата на рода, но във варианта Бранкован.

Видни представители на рода[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ștefan Ștefănescu, Istoria medie a României, Vol. I, Bucharest, 1991, р.140
  2. Matei Cazacul Dracula Édition Tallandier Paris 2004 (ISBN 2-84734-143-9) p. 235
  3. Една хипотеза за произхода на влашкия войвода Йоан Басараба
  4. Neagu Djuvara, Între Orient și Occident. Țările române la începutul epocii moderne, Humanitas, Bucharest, 1995, р.286
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Familia dinastică a Craioveștilor“ и страницата „Familia Brâncoveanu“ в Уикипедия на румънски и румънски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.