Константин Бранковяну

Константин II Бранковяну
княз на Влашко
портрет от Синайския манастир
Управление	1688 – 1714
Предшественик	Щербан I Кантакузин
Наследник	Стефан Кантакузин
Лични данни
Роден	15 август 1654 г. Бранковени
Починал	15 август 1714 г. на 60 г. Константинопол
Пълно име	на румънски: Constantin Brâncoveanu
Кръщене	1660
Семейство
Династия	Басараб/Крайовеску и Кантакузино
Баща	Матей Бранковяну
Майка	Станка Кантакузино
Брак	Марика
Потомци	Станка (1676) Мария (1678) Илинка (1682) Константин (1683) Стефан (1685) Сафра (1686) Раду (1690) Анцуча (1691) Балша (1693) Смаранда (1696) Матей (1698)
Константин II Бранковяну в Общомедия

Константин Бранковяну със семейството си – портрет от 1709 г. в манастира Хорезу

Константин Бранковяну (на румънски: Constantin Brâncoveanu) е велик логотет и владетел на Влашко (1688 – 1714).

Произход

Син е на княз Матей Бранковяну (Басараб) по родствената линия на клона Крайовеску и на Станка Кантакузино. Константин е племенник и наследник на влашкия княз Кантакузино. Женен е за Марика, дъщеря на княз Антоний Попещи (1669 – 1672).

През октомври 1688 г., след смъртта на чичо си Щербан Кантакузино, Константин Бранковяну поема властта във Влашко по майчина линия – от семейство Кантакузино. Константин поема управлението на Влашко непосредствено след томоса на Вселенската патриаршия в лицето на Дионисий IV Муселимис, по силата на който киевската митрополия е присъединена към Руската патриаршия. Бранковяну по майчина линия е наследник на Михаил Кантакузин Шейтаноглу, който логистира патриаршеското достойнство на Руската православна църква.

Управление

Мести столицата на княжество Влахия от Търговище в Букурещ и започва широка строителна дейност във Влашко – двореца Могошоая и редица православни манастири (включително Хорезу) са построени в така наречения бранковянски стил. Управлението му е запомнено като просвещенско – открива четири печатници и много училища.

В ранните години на управлението си се ползва с подкрепата на болярската партия Кантакузино. Столник Константин Кантакузино е негов съветник във външните работи и същевременно началник на княжеската канцелария. Останалите членове на рода Кантакузино са членове на болярския съвет или командири във влашката армия.

Константин Бранковяну е номинално османски васал. Във връзка с така наречената голяма турска война, Високата порта му вдига двойно налога от Влашко, в замяна на което се сдобива с наследственото право от султана и падишах – да управлява наследствено Влашкото княжество. Това му наследствено право, след Карловацкия мир става причина през 1703 г. да влезе в конфликт за наследяването на властта във Влашко – с останалите представители на влиятелното болярско семейство Кантакузино.

Външни отношения

Румънската православна църква канонизира Константин Бранковяну през 1992 г., а с решение от 7 март 2018 г. на светия синод на Руската православна църква, Константин се отбелязва и почита като включен в календара на светците и на Руската православна църква.

Свързани статии

• Свети Трима Светители (Яш)

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Брынковяну, Константин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.