Константин Бранковяну
| Константин II Бранковяну | |
|---|---|
| княз на Влашко | |
 портрет от Синайския манастир |
|
| Управление | 1688 – 1714 |
| Наследил | Щербан I Кантакузин |
| Наследник | Стефан Кантакузин |
| Лични данни | |
| Роден |
15 август 1654 г.
Бранковени |
| Починал |
15 август 1714 г. на 60 г.
|
| Пълно име | на румънски: Constantin Brâncoveanu |
| Кръщене | 1660 |
| Семейство | |
| Династия | Басараб/Крайовеску и Кантакузино |
| Баща | Матей Бранковяну |
| Майка | Станка Кантакузино |
| Брак | Марика |
| Потомци |
Станка (1676) Мария (1678) Илинка (1682) Константин (1683) Стефан (1685) Сафра (1686) Раду (1690) Анцуча (1691) Балша (1693) Смаранда (1696) Матей (1698) |
| Константин II Бранковяну в Общомедия | |
Константин Бранковяну (на румънски: Constantin Brâncoveanu) е велик логотет и владетел на Влашко (1688 – 1714).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Син е на княз Матей Бранковяну (Басараб) по родствената линия на клона Крайовеску и на Станка Кантакузино. Константин е племенник и наследник на влашкия княз Кантакузино. Женен е за Марика, дъщеря на княз Антоний Попещи (1669 – 1672).
През октомври 1688 г., след смъртта на чичо си Щербан Кантакузино, Константин Бранковяну поема властта във Влашко по майчина линия – от семейство Кантакузино. Константин поема управлението на Влашко непосредствено след томоса на Вселенската патриаршия в лицето на Дионисий IV Муселимис, по силата на който киевската митрополия е присъединена към Руската патриаршия. Бранковяну по майчина линия е наследник на Михаил Кантакузин Шейтаноглу, който логистира патриаршеското достойнство на Руската православна църква.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Мести столицата на княжество Влахия от Търговище в Букурещ и започва широка строителна дейност във Влашко – двореца Могошоая и редица православни манастири (включително Хорезу) са построени в така наречения бранковянски стил. Управлението му е запомнено като просвещенско – открива четири печатници и много училища.
В ранните години на управлението си се ползва с подкрепата на болярската партия Кантакузино. Столник Константин Кантакузино е негов съветник във външните работи и същевременно началник на княжеската канцелария. Останалите членове на рода Кантакузино са членове на болярския съвет или командири във влашката армия.
Константин Бранковяну е номинално османски васал. Във връзка с така наречената голяма турска война, Високата порта му вдига двойно налога от Влашко, в замяна на което се сдобива с наследственото право от султана и падишах – да управлява наследствено Влашкото княжество. Това му наследствено право, след Карловацкия мир става причина през 1703 г. да влезе в конфликт за наследяването на властта във Влашко – с останалите представители на влиятелното болярско семейство Кантакузино.
Външни отношения[редактиране | редактиране на кода]
Румънската православна църква канонизира Константин Бранковяну през 1992 г., а с решение от 7 март 2018 г. на светия синод на Руската православна църква, Константин се отбелязва и почита като включен в календара на светците и на Руската православна църква. [1]
Свързани статии[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| Щербан I Кантакузин | → | Владетел на Влашко (1688 – 1714) | → | Стефан Кантакузин |
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Брынковяну, Константин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |