Румънска православна църква
| Румънска православна църква Biserica Ortodoxă Română | |
|---|---|
 | |
 исторически митрополии в диоцеза на РПЦ към 1600 г. при Михай Храбри | |
| Информация | |
| Произлязла от | Вселенска патриаршия |
| Основана | 1872 г. |
| Статут | автокефална |
| Предстоятел | Даниил Румънски |
| Календар | новоюлиански, юлиански (Бесарабска митрополия и украинското викариатство) |
| Богослужебен език | румънски |
| Седалище | Патриаршеска катедрала на Букурещ |
| Резиденция | Букурещ |
| Диоцез | Румъния, Молдова, Сърбия, Унгария |
| Сайт | patriarhia.ro |
| Румънска православна църква в Общомедия | |
Румънската православна църква (на румънски: Biserica Ortodoxă Română) е автокефална поместна православна църква. Диоцезът ѝ обхваща територията на Румъния.
Румънската православна църква е единствената православна църква, която използва в литургиите нарочения за романски език – румънски. До 1881 г., т.е. непосредствено до освобождението на България, литургичен език на тази територия е църковнославянския. Всички ктиторски и други църковни надписи в диоцеза ѝ до т.нар. голяма турска война са на църковнославянски и среднобългарски език.
История[редактиране | редактиране на кода]
Румънска православна църква до 1872 г. няма, а историята не знае и понятие за такава или друга обединяваща диоцеза ѝ – църква.
Румънската православна църква възниква по конюнктурни политически съображения след обединението на Влашко и Молдова в Обединено княжество Влашко и Молдова, прекръстено през 1866 г. на Княжество Румъния. През 1872 г. историческите и през по-голямата си част диоцезни на Охридската архиепископия – угровлашка и молдовска митрополии са слети образувайки Румънска православна църква. Предходно през 1863 г. първият принц-обединител на новата държава Александър Куза секуларизира масово манастирските имоти, за да лиши местната православна общност от материална подкрепа при евентуалната ѝ реакция срещу мероприятията на светската княжеска власт.
През 1885 г., след независимостта на Румъния, патриарх Йоаким IV Константинополски признава автокефалията, а през 1925 г. Румънската православна църква е издигната в ранг на патриаршия от фанариотите след т.нар. малоазийска катастрофа.[1]
За покровител на Букурещ и въобще православен покровител на територията се счита българският светец Димитър Басарбовски, чийто мощи са пренесени във Влашко през 1774 г. и се съхраняват в сребърна мощехранителница в патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена“.
Църковно деление на територията[редактиране | редактиране на кода]
Румънската православна църква е разделена на 6 митрополии и 10 архиепископии. В Румъния има над 400 православни манастира, както и 14 500 църкви. Извън територията на Румъния под юрисдикцията на РПЦ съществуват и три митрополии и две епископии.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Orthodox Church of Romania: The following centuries witnessed the development of a distinct Romanian theological tradition in spite of the fact that Wallachia and Moldavia were vassals of the Ottoman Empire from the 16th to the 19th centuries. The two principalities were united under a single prince, Ioan Cuza, in 1859, and Romania gained full independence in 1878. Consequently, the Patriarchate of Constantinople, which had exercised jurisdiction over the Romanians while they were within the Ottoman Empire, recognized the autocephalous status of the Romanian Church in 1885. Transylvania, which included large numbers of Orthodox Romanians, was integrated into the Romanian kingdom after World War I, and the Romanian Church was raised to the rank of Patriarchate in 1925. Заб. Това се случва след присъединяването на Трансилвания към Румъния.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Румънската православна църква- ((ro)) Официален уебсайт
- Християнството в румънските земи Архив на оригинала от 2013-08-30 в Wayback Machine., архим. Павел Стефанов
- Румънската църква от 14 до 18 век, архим. Павел Стефанов
| |||||||||||
|
Портал „
Портал „