Османско презиме
Османското презиме (бащино име) завършва винаги с наставката „-оглу“[1].
Примери са: Михалоглу, Сюлейман Балтаоглу или Михаил Кантакузин Шейтаноглу (което представлява прозвище като фамилно име: „син на Сатаната“[2]).
След Освобождението на България тази практика и традиция преминава в новобългарската литература, като например презимената на литературните герои Бочоолу, Гочоолу и Дочоолу от произведението „Бай Ганьо“[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 340. Фабер, Велико Търново, 2000.
- ↑ Кантакузини
- ↑ БАЙ ГАНЬО ПРАВИ ИЗБОРИ