Али бей Михалоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Михалоглу Али бей)
Али бей Михалоглу
османски пълководец, санджакбей в Смедерево (пръв) и Видин
Роден
1425 г.
Починал
1507 г. (82 г.)
Османска империя
Трансилванската кампания на Али бей Михалоглу през 1490 – 1494 гг.

Али бей Михалоглу или Гаази Аладин Али бей Михалоглу е известен османски пълководец и акънджия от XV и XVI век, сред най-славните потомци на Кьосе Михал.

Военни подвизи[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият санджакбей на Смедеревския санджак. През 1459 г. нахлува в Трансилвания, но е отблъснат от трансилванския войвода, който е чичо на крал Матяш Корвин. На следващата 1460 г. превзема за османците Пожежена.[1]

Пребивава в Голубац (Гювенджирлик, днес в Сърбия), откъдето опустошава Унгарски Банат през 1460 г.[2] По-късно същата година султанът го назначава за санджакбей на Видинския санджак.[3] Основава в Плевен вакъф с джамия, дерсие и медресе.[4]

През 1462 г. като санджакбей на Смедерево постоянно напада кралство Унгария, през следващата 1463 г. прикрива успешно основните сили на Мехмед II (който навлиза в Босна) срещу атаката на крал Матяш в Срем. Даже преминава в контраатака, достигайки Тимишоара и влизайки в сражение с войводата на Трансилвания, откъдето е отблъснат със своите сили. [5]

На 7 февруари 1474 г. неочаквано напада град Варад със своите 7000 спахии, пробивайки дървените огради за защита и разграбвайки града и съкровищницата на епископата. Опустошава и крайградските райони, трасирайки пътя за бъдещата Османска Унгария.[6]

През 1476 г. към Али в Смедерево се присъединява брат му Скендер паша Михалоглу и двамата пресичат Дунав с 5000 спахии във втори опит за превземане на Тимишоара. Претърпяват обаче поражение от унгарските сили в Панчево, като дават и 250 османски пленници.[7]

През 1478 г. заедно Омер бей Тураханоглу (потомък на Турахан бей) напада венецианските владения. През 1503 г. в османски ръце пада Дуръс.[8]

През 1479 г. Али бей започва най-голямата си офанзива срещу Кралство Унгария с променлив успех.[9]

Фолклор и лирика[редактиране | редактиране на кода]

Някои историци смята, че епичната фигурата от сръбския фолклор на Алия Джерзелез е вдъхновена от подвизите и има за прототип Али бей Михалоглу. [10]

В походите си срещу османските противници и неверниците е неизменно придружаван и следван и възпяван в битките си от Призренли Сузи Челеби, османски поет от Призрен. [11]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Али бей Михалоглу е женен за християнка, чието мюсюлманско име е Мехтар Ханъм, но според Матей Казакул рожденото ѝ име е Мария и той я идентифицира с дъщерята на бан Нягое от Крайова, родоначалника на влиятелния влашки род Крайовеску.[12]. От петимата им синове по-известен е третият Мехмед бей Михалоглу, който се намесва в династичните борби за влашкия престол.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Szilágyi // [1] Будапеща, Pallas Irodalmi és Nyomdai Rt, 1897. Посетен на 7 юли 2017. (на унгарски)
  2. ↑ Suvajdžić, Boško. Three good heroes // Prilozi za književnost, jezik, istoriju i folklor 70. 2004. с. 32. Архивиран от оригинала на 13 октомври 2013. Посетен на 9 септември 2013.
  3. ↑ Gradeva, Rositsa. Rumeli under the Ottomans, 15th–18th centuries: institutions and communities. Isis Press, 2004. ISBN 978-975-428-271-9. с. 26. Посетен на 7 юли 2017. In 1460, Ali Bey Mihaloglu was the subasi of the district residing in Giivercinlik [Golubac, Serbia]. Later during the same year he became the sancakbey of Vidin for the first time. In 1462 – 63, he became sancakbey of Semendire
  4. ↑ Орлин Събев, За съдбата на османските вакъфски библиотеки в България след Освобождението / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 287
  5. ↑ Samu Borovszky. A mohácsi vésztől napjainkig // Magyarország vármegyéi és városai. Будапеща, Országos Monográfia Társaság, 1898. ISBN 963-9374-91-1. Посетен на 7 юли 2017. (на унгарски)
  6. ↑ Bunyitay Vincze. A váradi püspökség története (Epistolario di Pier Paolo Vergerio). Nagyvárad, Hungary, Episcopate of Várad, [1883 – 1884]. Посетен на 7 юли 2017. (на унгарски)
  7. ↑ Franz Babinger. IX // Mehmed the Conqueror and His Time. New Jersey, USA, Princeton University Press, 1978. ISBN 0-691-09900-6. с. 349. Посетен на 7 юли 2017.
  8. ↑ Acta Viennensia Ottomanica. Selbstverlag des Instituts für Orientalistik, 1999. ISBN 978-3-900345-05-1. с. 287. Посетен на 7 юли 2017. In November 1477 Ömer bey Turahanoglu crossed the Venetian border and he repeated his attack the following year together with Ali bey Mihaloglu.
  9. ↑ László Makkai. The Hunyadi Family // History of Transylvania Volume I. From the Beginnings to 1606. New York City, Columbia University Press, 2001. ISBN 0-88033-479-7. Посетен на 7 юли 2017.
  10. ↑ Škrijelj, Redžep. Alamanah 31 – 32. Podgorica, 2005. с. 156. Посетен на 7 юли 2017. Istoričari Stojan Novaković i Milenko Vukićević su postavili hipotezu da je Đerzelez Alija u stvari Ali-beg, prvi sandžak-beg Smedereva (Semendere) i Srbije po padu Despotovine (1459). (на сръбски)
  11. ↑ Robert Elsie. Historical Dictionary of Kosova // Historical Dictionaries of Europe. Scarecrow Press, 2004. ISBN 0-8108-5309-4. с. 176.
  12. ↑ Matei Cazacul Dracula Édition Tallandier Paris 2004 (ISBN 2-84734-143-9) p. 235

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Али_бей_Михалоглу&oldid=11647199“.