Морски владения на Венеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стато да Мар)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Морските владения на Венецианската република през XV—XVI век

Морските владения на Венеция (Stato da Mar – „морски владения“, или също и Domini da Mar)[1] са съвкупността от различни по статут отвъдморски или презморски (в антипод на Терафермата) територии намиращи се под пряк или опосредствен контрол в разни форми от Венецианската република.

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Stato da Mar“ е едно от трите вида владения на републиката; двете други са Догадо (на венециански: Dogado – херцогството, ducato, начело с дож), тоест самата Венеция, и Тераферма (на венециански: Domini di Terraferma) – континенталните владения в Северна Италия. При това венецианските владения в Италия се смятат или непосредствено за част от територията на републиката, или са временно окупирани земи.

В научната литература, терминът Domini da Mar в тесния смисъл на думата се използва по отношение на подчинените на Венецианската република територии в Адриатика и Източното Средиземноморие – така наречените Романии, смятани за владения на Византийската империя (дори и в периода, когато в действителност Византия вече не съществува). Сред тях са част от земите на Истрия, Далмация, Негропонте, Морея, острови в Егейско море (Херцогство Наксос) Крит и (Кралство Кандия) и Кипър.

В по-широк смисъл, понятието „венециански колонии“ важи и за поселенията на венецианските търговци, които често са наричани по този начин: например в Бари, Тунис, Александрия, Брюж и Антверпен; такива населени места обаче не могат да се разглеждат като колонии в общоприетия смисъл на думата, доколкото са зависими от Венецианската република за кратък период от време или дори не се намират въобще в такива отношения.[2]. Като цяло, властта на Републиката във венецианска Романия е представена от „управления“ – постоянни колегиални органи на изпълнителната власт, начело с байло (на венециански: Bailo, съкращение от Baiulus Venetorum in Constantinopoli et in toto imperio Romanie).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Crowley, Roger, Venedig erobert die Welt. Die Dogen – Republik zwischen Macht und Intrige, Stuttgart 2011, S.13.
  2. Mit der komplizierten Frage der Abgrenzung befasste sich etwa Bernard Doumerc: La Tana au XVe siècle: comptoir ou colonie? in: M. Balard (Hg.), État et colonisation, Lyon, La Manufacture 1989, 251 – 265.