Превземане на Константинопол (1204)
Вижте пояснителната страница за други значения на Превземане на Константинопол.
| Превземане на Константинопол | |
|---|---|
| Четвърти кръстоносен поход | |
 Превземането на Константинопол |
|
| Информация | |
| Период | 8 април 1204 – 13 април 1204 |
| Място | Константинопол |
| Превземане на Константинопол в Общомедия | |
Превземането на Констанитнопол на 13 април 1204 година от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, довежда до временно разпадане на Византийската империя.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
През 1185 г. Исак II Ангел извършва държавен преврат и поставя началото на нова византийска династия – Ангелите. Но и той самият е детрониран от брат си Алексий III Ангел, който го ослепява и хвърля в тъмница в 1195 година. Синът на Исак II Ангел, Алексий IV се обръща за помощ към организаторите на IV кръстоносен поход. Предложението на Алексий е кръстоносната армия да се отправи към Константинопол, за което ще получи 200 хиляди сребърника – половината от императорското съкровище, ако върнат него и баща му на трона като съвладетели. Освен това Алексий обещава да подчини Византия на Рим и да се присъедини с голяма армия към кръстоносния поход към Египет. Предложението е много съблазнително за експедицията, изпаднала във финансови затруднения. Кръстоносните водачи го приемат, но редица по-низши участници не го приемат, а мнозина дезертират.
През юли 1203 г. кръстоносците обсаждат Константинопол, който изобщо не е подготвен за отбрана. След обсадата (11 юли – 1 август 1203 г.) Алексий III бяга (взима и около 10 кентенария (450 – 500 кг) злато, бижута и т.н. от ковчежницата и я оставя почти празна), а за император е избран Исак II. Кръстоносците не пожелават да го признаят, ако Алексий IV не бъде избран за съимператор, което и става на 1 август. Изпълнили обещаното, те започват да изискват онова, което Алексий IV им е обещал. Той осъзнава, че не може да изпълни всичко обещано, още повече като голяма част от хазната е ограбена от Алексий III. За да се опита да плати на кръстоносците, заповядва да се претопят икони, но дори тогава се събират само половината от обещаните средства. Всичко това е посрещнато с неодобрение и възмущение от жителите на столицата. Отношенията с кръстоносците, разположили се на лагер край града, стават все по-враждебни. Според един от големите византийски историци, Никита Хониат, това е „началото на упадъка на Римската държава“, но белези за това има още от началото на управлението на Ангелите.
На 25 януари 1204 г. в храма Света София е свикано съвещание на висшата аристокрация и духовенството. Никита Хониат, тогава велик логотет, е против свалянето на Алексий IV, но съдбата на Ангелите вече е решена. Извършен е нов преврат, Алексий IV е свален, а властта заграбва Алексий V Дука Мурзуфул. В тази ситуация Исак II умира, както се твърди от шок, след като синът му Алексий IV е удушен на 28 или 29 януари. От своя страна, обикновеното гражданство лансира войника Николай Канава. В крайна сметка Мурзуфул се налага, но не е в състояние да организира защитата на града.
Щурм и разграбване[редактиране | редактиране на кода]
През март 1204 г., под предлог възстановяването на справедливостта и нуждата от рицарско отмъщение за гибелта на Алексий IV, кръстоносците подготвят щурм на столицата. Още тогава те вземат решение за подялбата на Византия (т. нар. Partitio Romanie). Ha 9 април започва щурмът на града – избухват пожари, настъпва паника, започват нови борби за власт. Мурзуфул също дезертира, за неговото място се борят Константин Ласкарис и Теодор Дука. Връх взема Константин, но се спори дали е бил коронясан според вековния имперски церемониал. Напоследък с нови аргументи П. Жаворонков показва, че това вероятно е станало, следователно за известно време легитимен василевс наистина е Константин XI Ласкарис. Опитът на Константин и брат му Теодор да организират защитата на Константинопол претърпява фиаско. На 13 април кръстоносците завладяват непревземаемата векове наред имперска столица, подлагайки я на невиждан грабеж. Най-подробни в това отношение са разказите на Жофроа дьо Вилардуен (историограф на похода и маршал на Романия впоследствие) и на византийския историк Никита Хониат.
След като превземат града, плячкосват много, изнасилват и избиват много от гражданите му. Грабежът на най-големия и най-богат в тогавашна Европа град образно е наречен от самите латинци „Гибелта“, или „Опустошението на града“, а Вилардуен твърди, че никога един толкова богат град не е опустошаван по такъв варварски начин. В продължение на цели три дни: 14 – 16 април, кръстоносците разграбват държавните и църковните съкровища, богатите манастири, домовете на знатните лица[1]. Според някои източници са ограбили общо около 900 000 сребърни марки. 500 000 скриват, 150 000 отиват за дълга на кръстоносците, а останалите са поделени между тях и венецианците. Много икони и други артефакти биват изпратени към Западна Европа. икита Хониат с горчивина пише за „варварите, които, понеже не ценяха красотата, не пощадиха бронзовите статуи, украсяващи Хиподрума, и ги унищожиха за нищожна полза“. Освен това от Константинопол са отнесени на Запад мощите на редица светци, събирани векове наред от Палестина, Сирия и целия Изток. Венецианците също ограбват много църковни светини, включително Христовия трънен венец, по-късно продаден на френския крал Луи IX Свети. Най-много реликви попадат във Венеция, Франция, Рим (Ватикана), Генуа, в отделни големи абатства и храмове в Германия и Испания. Според Енциклопедия Британика това е едно от най-позорните и доходоносни плячкосвания на град в историята. Въпреки положената клетва и под заплаха от отлъчване, кръстоносците безжалостно и систематично унищожават свещените места в града и ограбват всичко, каквото могат[2].
Последици[редактиране | редактиране на кода]
В резултат от превземането на Константинопол на 13 април 1204 година на мястото на бившите територии на империята възникват нови държави и самостоятелни владения (държавни образувания).
Под латинско господство:
Под византийско господство:
- Никейска империя
- Епирско деспотство
- Трапезундска империя (вече като отделна държава до покоряването ѝ през 1461 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тъпкова-Заимова, Василка и др. Византия и византийският свят. София, Просвета, 2011. ISBN 978-954-01-2427-8. с. 169.
- ↑ Thomas F. Madden Marshall W. Baldwin Gary Dickson. Crusades. // Encyclopedia Britannica. 25 октомври 2019. Посетен на 23 март 2020. (на английски)