Виа Мата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Виа Мата е римска пътна станция на пътя, свързващ двете провинции Тракия и Долна Мизия, като крайни точки са градовете Филипопол (дн.Пловдив) и Мелта (дн.Ловеч), където пътя се сливал с други важни римски пътища. Тя се намира в подножието на едно разклонение на Средна гора към р. Стряма, точно на границата на землищата на селата Войнягово и Михилци. Този път имал важно стратегическо значение за римляните и бил поддържан до края на империята, след което във времето след Юстиниан I (527 – 565) той бил запуснат. Вече в началото на VII век бил почти неизползваем, и когато византийския пълководец Коменциол се опитал да го премине при зимни условия от Мелта към Филипопол го постигнал със загубата на повече от половината си армия, за което и бил наказан. Виа Мата е била пътна станция с локално значение, тъй като от нея се е отделял път от главния път Филипопол-Мелта в посока Диоклецианопол (дн. гр.Хисаря)през Средна гора. Поради локалното си значение тази станция не е отбелязана в Певтингеровата карта (Tabula Peutengeriana), където са отбелязани само стратегическите станции от двете страни на Балкана и на самото било, съответно за южното подножие Sub Radice, за билото Monte Emno, и за северното-Ad Radices. За първи път станцията Виа Мата е проучвана около 1920 г. от Васил Аврамов, а след това в 80-те години на ХХ век и от Митко Маджаров. Намереният надпис за възстановяването на станцията от император Траян (98 – 117 г. сл. Хр.), ни дава и нейното име – Виа Мата.Каменната колона с надписа се съхранява в Градски исторически музей – Карлово и има следният текст:IMPERATOR CAESAR/ DIVI VERI FRATER/ DIVI ANTONINI PII/ FILIVS DIVI HADRI/ ANI NEPOS DIVI TRA/ IANI PRONEPOS DI/ VI NERVAE ABNE/ POS M.AVRELIVS/ ANTONINVS AVGV/ STVS GERMANICVS/ SARMATICVS PON/ TIFEX MAXIMVS/TRIBVNICIAE(sic)POT./ COS III PAT. PAT/ STABVLA VETVSTA/ TE DILAPSA A SOLO/ SVA PECVNIA RESTI/ TVIT. В превод от латински на български език надписа е следният: „ИМПЕРАТОР ЦЕЗАР...(изброяване на родословие – син на божествения Адриан, внук на Нерва и пр.)МАРК АВРЕЛИЙ АНТОНИН АВГУСТ, ПОБЕДИТЕЛ НА ГЕРМАНЦИТЕ И НА САРМАТИТЕ, ГЛАВЕН ЖРЕЦ, УДОСТОЕН С ТРИБУНАЛНА ВЛАСТ, КОНСУЛ ЗА III-ТИ ПЪТ, БАЩА НА ОТЕЧЕСТВОТО, ПОДНОВИ ТАЗИ РУХНАЛА СТАБУЛА СЪС СВОИ СРЕДСТВА“