Виа Мата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Виа Мата е римска пътна станция на пътя, свързващ двете провинции Тракия и Долна Мизия, като крайни точки са градовете Филипопол (дн.Пловдив) и Мелта (дн.Ловеч), където пътя се сливал с други важни римски пътища. Тя се намира в подножието на едно разклонение на Средна гора към р. Стряма, точно на границата на землищата на селата Войнягово и Михилци. Този път имал важно стратегическо значение за римляните и бил поддържан до края на империята, след което във времето след Юстиниан I (527 – 565) той бил запуснат. Вече в началото на VII век бил почти неизползваем, и когато византийския пълководец Коменциол се опитал да го премине при зимни условия от Мелта към Филипопол го постигнал със загубата на повече от половината си армия, за което и бил наказан. Виа Мата е била пътна станция с локално значение, тъй като от нея се е отделял път от главния път Филипопол-Мелта в посока Диоклецианопол (дн. гр.Хисаря)през Средна гора. Поради локалното си значение тази станция не е отбелязана в Певтингеровата карта (Tabula Peutengeriana), където са отбелязани само стратегическите станции от двете страни на Балкана и на самото било, съответно за южното подножие Sub Radice, за билото Monte Emno, и за северното-Ad Radices. За първи път станцията Виа Мата е проучвана около 1920 г. от Васил Аврамов, а след това в 80-те години на ХХ век и от Митко Маджаров. Намереният надпис за възстановяването на станцията от император Траян (98 – 117 г. сл. Хр.), ни дава и нейното име – Виа Мата. Каменната колона с надписа се съхранява в Градски исторически музей – Карлово и има следният текст:

IMPERATOR CAESAR

DIVI VERI FRATER

DIVI ANTONINI PII

FILIVS DIVI HADRI

ANI NEPOS DIVI TRAI

ANI PRONEPOS DI

VI NERVAE ABNE

POS M. AVRELIVS

ANTONINVS AVGV

STVS GERMANICVS

SARMATICVS PON

TIFEX MAXIMVS

TRIBVNICIAE(sic)POT.

COS III PAT. PAT

STABVLA VETVSTA

TE DILAPSA A SOLO

SVA PECVNIA RESTI

TVIT.

В превод от латински на български език надписа гласи: „ИМПЕРАТОР ЦЕЗАР...(изброяване на родословие – син на божествения Адриан, внук на Нерва и пр.)МАРК АВРЕЛИЙ АНТОНИН АВГУСТ, ПОБЕДИТЕЛ НА ГЕРМАНЦИТЕ И НА САРМАТИТЕ, ГЛАВЕН ЖРЕЦ, УДОСТОЕН С ТРИБУНАЛНА ВЛАСТ, КОНСУЛ ЗА III-ТИ ПЪТ, БАЩА НА ОТЕЧЕСТВОТО, ПОДНОВИ ТАЗИ РУХНАЛА СТАБУЛА СЪС СВОИ СРЕДСТВА“