Васил Аврамов (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Васил Аврамов.

Васил Аврамов
български юрист
Роден
Починал
7 април 1946 г. (83 г.)
Научна дейност
Област История, право

Васил Николов Аврамов е български юрист, историограф и нумизмат колекционер. Дописен член на Българското книжовно дружество, действителен член от 1930 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 март 1863 г. в Калофер. Син на видния цариградски търговец Никола Аврамов. Брат на полк. Аврам Аврамов (1859 – 1927), Стефан Аврамов (1862 – 1906) и Владимир Аврамов (1880 – 1963). Женен за Цвята Кънчева (1861 – 1943) от Габрово. Негови деца са Дора Аврамова (1894 – 1967), Никола Аврамов (художник) (1897 – 1945) и Рачо Аврамов (1899 – 1972).

Завършва Юридическия факултет в София (1892 – 1895). Учител в Габрово (1890 – 1892). Адвокат в София от 1896 г. Окръжен съдия в Ямбол, Плевен и Враца. Съдия в София. Директор на БНБ, началник на ипотечния отдел на БНБ (1920 – 1935).

Взема участие в Сръбско-българската война (1885), като доброволец на Червения кръст, а по-късно във войните за национално обединение (1912 – 1918). В периода 1916 – 1918 е секретар на Македонската военноинспекционна област. Член на поборническото дружество „Сливница“.

Нумизмат-колекционер. Колекционира от 1894 г. В 1910 г. колекцията му наброява 7076 монети. През 1912 г. тя е откупена от Народния музей в София. В колекцията преобладават монети, сечени на Балканския полуостров в античността и средновековието. Създава втора колекция, която през 1945 г. наброява около три хиляди монети. В сбирката има 1500 денара и антониана от голямото съкровище, намерено в Девня (античния Марцианопол). Тази колекция е разпръсната от наследниците на Аврамов. Автор е на няколко труда по средновековна българска история. Дописен и действителен (1930) член на Книжовното дружество. Един от учредителите на Българския археологическия институт (1920).

Признат за първият български критик в областта на историята. Има издадени няколко монографии – „Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив“ (1914), „Войната на България с Византия в 1190 г.“ (1929), „Войната между Византия и България в 986 и обсадата на София от императора Василий II Българоубиец“ (1936).

През 1921 г. е избран за благодетелен член на Калоферската дружба в София. Благодетелни членове на дружбата също така са били братята му полк. Аврам Аврамов и Владимир Аврамов, братовчед му Аврам П. Аврамов и др. родственици.

Притежател на 3926 акции от Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“ – гр. Плевен, 26 акции от Застахователно д-во „България“, 20 акции от Шуменската търговска Банка, 35 акции от Пловдивската индустиална банка и 8 акции от Застраховатено д-во „Балкан“.

Умира на 7 април 1946 в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Васил. „Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив“, С., 1914.
  • Аврамов, Васил. „Плиска-Преслав“ ( Юбилеенъ сборникъ. Частъ I – III. ), С., 1929
  • Аврамов, Васил. „Войната на България с Византия в 1190 г.“, С., 1929
  • Аврамов, Васил. „Войната между Византия и България в 986 и обсадата на София от императора Василий II Българоубиец“, С., 1936

Справочни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Начов, Никола. „Калоферъ въ миналото“, Калоферска дружба въ София, 1927
  • Начов, Никола. „Калофер в миналото“, Земиздат, 1990
  • Чолов, Петър. „Български историци“, Наука и изкуство, 1981
  • Чолов, Петър. „Български историци“, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 1999
  • Харитонов, Христо. „Нумизматика в България“, Абагар, 2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]