Аврам Аврамов
| Аврам Аврамов | |
| български офицер | |
 | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1880 – 1904, 1912 – 1913 |
| Служи на |  Българската армия |
| Командвания | 5-и резервен полк 8-и пехотен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1 декември 1927 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Аврам Николов Аврамов е български офицер (полковник), интендант на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война в периода от октомври 1912 до 1913, когато опълчението е изтеглено в София и разпуснато.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Аврам Николов Аврамов е роден на 29 август 1859 г. в Калофер. През 1880 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса, Русия, като на 8 октомври е произведен в чин подпоручик. Служи в 19-и пехотен шуменски полк; като командир на 5-и резервен полк; 8-и пехотен приморски полк и др. За заслуги по време на Съединението е произведен в чин поручик на 9 септември 1885 г. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като доброволец, където за проявен героизъм е награден. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, а през 1889 г. в чин майор. През 1893 г. е произведен в чин подполковник. На 2 май 1902 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. е уволнен от армията и преминава в запаса.
На 10 октомври 1912 г. полковник Аврам Аврамов е назначен за интендант на Македоно-одринското опълчение, с права и задължения на дивизионен интендант.[1] На 4 май 1913 г. след панихидата за падналите и последвалия тържествен молебен полк. Аврам Аврамов приема големия парад на опълчението в Гюмюрджина, в качеството си на заместник на началника на Македоно-одринското опълчение генерал-майор Никола Генев.
През 1921 г. е избран за благодетелен член на Калоферската дружба в София. От 1924 г. до смъртта в София през 1927 г. е пенсионер. Погребан на Централните софийски гробища с полагаемите му се почести.[2]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (8 октомври 1880)
- Поручик (9 ноември 1885)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (1889)
- Подполковник (1893)
- Полковник (2 май 1902)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Венедиков, Йордан. История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година. С., 1985.
- Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. Народна култура, София, 1993.
- Терекиев, Дончо. История на 29-и пехотен Ямболски полк.
- Дървинговъ, П. История на Македоно-одринското опълчевние. Т. I. Животътъ и дѣйствията на опълчението въ войната съ Турция. София, Държавна печатница, 1919.
- Дървинговъ, П. История на Македоно-одринското опълчевние. Т. II. Животътъ и действията на опълчението въ войната съ съюзницитѣ презъ 1913 г. София, Печатница „Новъ животъ“, 1925.
