Ягодово (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg За другото българско село вижте Ягодово (област Монтана).

Ягодово
Общи данни
Население 2999 души[1] (15 юни 2020 г.)
123 души/km²
Землище 27,45 km²
Надм. височина 165 m
Пощ. код 4113
Тел. код 03104
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 87240
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Родопи
Павел Михайлов
(БСП)
Кметство
   кмет
Димитър Дишев (ГЕРБ)

Ягодово е село в Южна България, част от община Родопи, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на село Ягодово

Село Ягодово се намира в Тракийската низина, на 9,5 км от центъра на Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

с.Ягодово е образувано през 1942 година от сливането на селата Катунско Конаре и Богоридево. Селото се е намирало на пътя за Цариград и е било непрестанно ограбвано от преминаващи турци. Поради тази причина е преместено на сегашното си място.

Името на селото идва от основния поминък на хората преди години – отглеждането на ягоди, но тази традиция е отмряла. Отглеждат се предимно моркови, зеле и тикви.

Землището на селото има богата история. В местността „Айгъра“ от землището му има следи от старо тракийско селище и могилен некропол със 7 на брой могили от периода VI-I век пр.н.е.

Намират се големи и малки ломени камъни, фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др. Нумизматичният материал добит от селището, като единични находки на монети, намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съхраняват във фонда на Арх.музей – Пловдив – виж инв.№5969 – 5973/:

  • драхма, сребро от типа „Силен и Нимфа“//IV век пр.н.е./ – 1, инв.№5971;
  • Статер, фуре/бронзово ядро с посребряване/ от типа „Силен и нимфа“/V-IV век пр.н.е./ – 1, инв.№ 5970;
  • бронзови тракийски монети на:
    цар Аматок II/359 – 351 г. пр.н.е./-1, инв.№5969; Терес II/351 – 347 г. пр.н.е./-1, инв.№5972; Адей/270/260-245/240 г. пр.н.е./-1, частно притежание; бронзова монета на тракийския град Одрюза от „Тип 1“/II-I век пр.н.е./-1, инв.№5973].

Общ брой:6./Лит.:К.Кисьов – „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората пол. на I хил. пр. Хр.“, Сф, изд. „Агато“, 2004 г., стр.25 – 26 и табла XXIX-XXX с изображенията на монетите – б.а., Л.В./.

Според устни сведения на информатор от Асеновград, от селището в местността „Айгъра“, произхождат още 2 монети на Одрюза, но от по-лошия „Тип 2“, датиран от периода III-II век пр.н.е./Личен архив – Любомир Василев. Непубликувани материали. Събира се материал за докторска дисертация на тема – „Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е.“ – б.а., Л.В./.

Според първото преброяване на Източна Румелия, Катунско Конаре е основано в 1878 г. от 42 семейства преселници от старото село Катуница (което се е намирало на 3 км северно от сегашното му местоположение).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19342292
19462601
19562892
19653074
19753227
19853245
19923438
20013299
20113021

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 3021 100.00
Българи 2600 86.08
Турци 19 0.62
Цигани 284 9.40
Други 16 0.52
Не се самоопределят 4 0.13
Не отговорили 98 3.24

Управление[редактиране | редактиране на кода]

От есента на 2015 г. Димитър Дишев от ПП ГЕРБ е кмет на селото.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основно в селото се развива растениевъдство, като нормално разпределение е както следва (Данните са приблизителни, и се отнасят за периода 2003 – 2006 година):

Полево растениевъдство:

  • 40% Пшеница
  • 15% Царевица
  • 5% Ечемик
  • 10% Слънчоглед
  • 15% Моркови
  • 5% Люцерна
  • 2% Картофи
  • 8% Други

Домашно растениевъдство:

  • 25% Краставици
  • 30% Домати
  • 10% Картофи
  • 5% Моркови
  • 5% Зеле
  • 25% Други

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Ягодово има детска градина, основно училище и читалище с функционираща библиотека.

С Пловдив го свързва освен междуградски, така и градски транспорт – линия 22.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В селото има два православни храма: стария параклис и новата църква. Параклисът се намира в двора на детската градина и е постоянно отворен. До него има чешма с изворна вода. Новата църква се намира срещу училището и е дом на двойка щъркели, които се връщат в гнездото си, построено над църквата. В двора на църквата е домът и на местния свещеник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на Петровден (29 юни). Тогава се провежда ежегоден събор на „Кабата“ – стадиона на селото.

Също така в Ягодово се организират ежегодно детски литературни дни. Също така се провежда и фестивалът "На Петровден с хоро".

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ягодово

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Справка за населението на село Ягодово, община Родопи, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
  3. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България